or all the crap in the world at one place

Допир

Ръцете ми изгубиха борбата със сърцето ми. Пръстите ми се свиха и изсъхнаха като стари корени в почвата на вашето съмнение. Това постоянно съмнение в собствените ви способности да обичате. Твърдите, че искате любов, уважение, внимание, привързаност. А когато ги получите, когато са пред вас, решавате, че не приличат на формата, която е в главата ви. Сравнявате ги с миналото, с първия или втория път, когато някой ви ги е продал на някаква цена, и подарените не ви харесват. Искате пак да купите, с цената на сълзи и болки, с цената на сърце и вяра. Искате да страдате, да се съмнявате, да ви боли. Това е представата ви за любов.


Очите ми изгубиха борбата със сърцето ми. Изсъхнаха, гледайки прашния празен път след вас. Бориха се с преувеличените ви физически недостатъци, за да ви видят толкова прекрасни, колкото наистина сте. Прекалено ниски, високи, дебели, кльощави, ненадарени, увиснали, смачкани сте от собственото си Его, което иска да се сравнява с някакъв измислен от друг образ. Искате да ви харесват за това, което сте, но не преставате да се съмнявате в искреността на думите, идващи от очите. Очите, които ви обгръщат с топлината на обожанието, каквото и да е тялото ви. Искате да се съмнявате в себе си, в привлекателността си, в привличането, идващо от вас. Суетата е прахът на вашето съмнение. И единствената ви представа за тялото ви.


Устата ми загуби борбата със сърцето ми. Устните ми се напукаха от целувките на думите, изречени напразно. Няма думи, които да стигнат до сърцето ви, ако не сте готови за тях. Просто вятър около него, когато то не е готово да ги чуе. Чувате само гласовете си отвътре, убеждаващи ви в искреността на Егото ви. Държите да чуете лошо, различно, гняв, съмнение, раздразнение. И ги чувате, независимо от песента срещу вас. Искате да ви чуват, а самите вие не слушате другия. Слушате себе си и си вярвате, независимо дали чутото ви харесва или не. И само вашите вътрешни думи ви нараняват. Не можете да ги контролирате и мислите, че чуждите ви нараняват. Това е представата ви за разговор.


Пръстите ми, очите ми, устните ми – деформираха се от борбата със сърцето ми. Остана ли нещо, с което да ви докосна ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s