or all the crap in the world at one place

Най-нови

Моето момиче …

Моето момиче е омъжено. За друг. Без драма в предходното. Случва се на всеки, да срещне своите мечти в плътност, а те да са поели предварително някаква друга посока, а не към него, в “правилната” посока. Живот, съдба, карма, дай му име и го приеми.

 

За мен остава да разбера как да го приема. Дали с усмивка, дали с тъга, дали с отрицание, дали с отхвърляне на реалността. Дали да боли или да се усмихвам, че я има.

 

Та, моето момиче … като в онази сладникава песен – Май гърл. На Темптейшънс, от 64та, когато сладникавото е било красиво, само с “ I’ve got sunshine on a cloudy day “.

 

Моето момиче ме кара да се усмихвам, във всеки момент, просто с поредната фраза в нейния сериозно-несериозен стил. Три думи, една добре построена фраза с усмивка в нея и света се връща към несериозността си. Живота не може и не трябва да е постоянно сериозен. Безсмислено е да се тревожим за всичките му аспекти, когато той просто се нарежда около нас по най-добрия възможен начин. Тази усмивка ми трябва на моменти, когато потънат всичките гемии.

 

Моето момиче не обича да рискува, всичко и е пресметнато, огледано от всички ъгли. Осъзнава отговорността от действията си, опитва се да не нанася вреда, предвижда, премисля. Нищо по-хубаво от това. И все пак и трябва една искра, за да пусне юздите на мечтите си и да ги пусне да летят. Чувства се, като каручката на емоциите и започне да хвърчи. И тогава е толкова забавно да се возиш с нея.

 

Моето момиче е чиста проба хахо. Или пък шантава. Може да се забавлява като дете с децата, малко по-трудно и е да се забавлява като възрастен с възрастните. Детското безгрижие, което се сблъсква с отговорностите на възрастен. Едно порастнало дете, запазило нещо искрено в него или възрастен, приемащ факта, че е такъв, без да наранява детското в себе си? Тази симбиоза ме кара да се усмихвам и да искам да поиграя с нея на някоя детска игра, за да се върнем заедно с много години назад, когато всичко беше лесно и достъпно.

 

Моето момиче обича планината. И плажа. Дай и да катери планини, да тича по поляни, да гони вълните. Обича палатките, шума на дърветата, плискането на вълните. Не се притеснява от пясъка, от дъжда, от природата. Да тръгна с нея към някой връх изглежда толкова лесно, колкото да си вържа обувките. И се чувствам сигурен, че няма да се налага да се грижа за нея по пътя, по-скоро трябва да се опитвам да наваксвам с темпото.

 

Моето момиче е грижовно. Чува, когато си помислил “Гладен съм”. Чува, когато трепериш. То просто иска да помага другите да се чувстват добре. Понякога въпреки собствените си болежки, неудобства, недоспиване, недояждане. Моето момиче просто не е егоист. И това ме топли, самото съществуване на подобен човек ме кара да се чувствам щастлив от факта.

 

Моето момиче попийва биричка. Ще кажете “Ама как?! С толкова добри качества изброени отгоре”. Ами така. Проблем ? Страхотно добра компания е, за разговор на по биричка. И мисълта и показва различни ъгли към света, които излизат на светло благодарение на биричката.

 

Моето момиче е страшно интелегентно. Може би и сама не го осъзнава. Емоционално интелегентно и логически интелегентно. Няма нужда да и се обяснява, често е с една стъпка напред в обяснението и в картинката. Успява да се държи зряло, когато не съм зрял, и да се държи детски, когато съм прекалено зрял. Успява да намери този баланс, които държи везната равна. И знае много интересни думички, на много езици.

 

Моето момиче говори езици. Не че това е качество някакво. Просто допълва картинката – може да използва повече от един начин на изразяване, познава поече от една култура. Мисълта и се адаптира лесно и няма защо човек да обяснява нещо, фраза или факт. Покрай нея човек може лесно да се изгуби в други ширини или да се чуди какво означава ТОВА.

 

Моето момиче … е просто истинско. Прекрасно порастнало момиченце, грижовен мъдрец, лудо и искрено забавляваща се в живота около нея. И всичко това, докато се опитва да го оглежда и да държи всичко в контрол.

 

Естествено, ще кажете – бълнувания на безумец по омъжена жена. Или пък “пак си се напил и си се разчувствал”. Или “вземи кацни най-накрая, стига с тези облаци”. Ще ви отговоря лесно – изтрезнявах много пъти. Не ми харесваше, нито един от тях. Стойте си трезви, оставете ми правото да съм пиян от емоциите си, на моя облак си ми е добре. Поне там я има и нея, до мен. И това ме усмихва 🙂

 

И за епилог, просто чуйте Don’t stop me now на Queen. Кога за последно сте се чувствали така ?
Advertisements