or all the crap in the world at one place

10

Какво е нужно, за да станеш единствената, броейки до 10 или 10 прости стъпки към щастието за двама.

1. Мила моя, забрави колко си перфектна, неповторима и единствена за вида си. Да, за мен си такава, за мен и сигурно за всички останали щастливци, които са имали шанса да сложат поглед върху теб. Но ти го забрави, поне за малко, за да видиш човека пред теб. Да го чуеш как мисли, да го усетиш как вибрира. Забрави как винаги си права и твоето мнение е единственото правилно. Може би този пред теб ще застане до теб, ако му дадеш поне за секунда правото да има собствена позиция и мнение.

2. Ти не си просто приятел. Приятели имам много. И имам с кого да си гледам мача. Ти си « вкъщи ». Ти си моя топъл дом, където мога да се скрия от целият свят, от приятели, познати и непознати. Ти скривалище, убежище, повече от приятел, повече от всичко което имам и единственото, към което се прибирам.

3. Ти имаш интелекта, които те прави равна с мен. Няма нужда да ти обяснявам 2 часа каква е разликата между видео карта и рам памет. Между html и css. Не е нужно да те интересува, а просто да си способна да го схванеш. И когато искам да обясня нещо, просто за да го изкарам от мозъка си, да го сложа на масата и да го огледам, тогава да проявиш търпението си да ме изслушваш, комбивирано с интелекта ти (оня прословут коефициант, който се получава като четеш достатъчно книжки).

4. И като казах книги – четене му е мaйката. И бащата. Никoй не иска до себе си някой, който е изградил представата си, за това що е то любов и как функционира света, от сапунени опери, блудкави чалга текстове и розови романчета. Да не споменавам какво е казала освен това Цецка фризьорката, която, видиш ли, е живяла 3 години в Испания и за това знае всичко. Няма по-хубаво чуство от това да споделиш мислите, който е предизвикала в теб някоя книга, с някой, който вече я е чел. Да си поговорим за Zen, Изкуството да се подържа мотоциклет, онея прословути 11 минути, Илюзиите на Ричард бах или пък полета на Жонатан Ливинсгтон.

5. Красотата, любов, е важна. Но не външната. Грима и дрехите не могат да правят грозното красиво. Онази красота, на която някои казват “излъчване на благородство”. Която дава този поглед, тази трепереща нотка във въздуха около теб. Забелязвала ли си как около някои същества въздуха сякаш трепери, а всеки мъж стиска зъби и издиша бавно? Това не се прави с грим. От къде идва това? Според мен идва (пак) с четенето, което логически води до един полет на мисълта, към мечти, разсъждения, стремежи… желание да се опознае света, хората, вселената… и те ти благородство, красота, излъчване.

6. Научи се да танцуваш. А ако не мога, научи ме и мен. В ритъма се ражда страстта. И допълването. И съвършенството, изразено в доверие. Общата стъпка. Общата насоченост. Да споменавам ли че това прави секса по-добър ?

7. И като съм казал секс – да, той е важен. До толкова важен, колкото общи планове, общи тактики се решават понякога в леглото, това бойно поле, където забравяме род и фамилия, забравяме задръжки и предрасъдъци и оставаме само ние, голи треперещи от страст маймуни. В същото легло се решават и разногласия, проблеми и недоразумения. Но да не забравяме, че има и живот извън леглото. И сексуални роби не сме, колкото и да лежи в мечтите ни пубертетски.

8. А живота извън леглото включва други хора. Включва приятели, които не познаваш и които си остават само мои. Както и твоите си остават само твои. Не можем да сме вкопчени един в друг, колкото и да се обичаме. Това просто ще ни разруши, ще изсмуче страстта и удоволствието от общуването ни. Ако създадем балон, в крайна сметка ще задушим любовта си в него. За това, нека да имаме свобода, ти, както и аз. Нека да имаме личното си пространство, свободата да направим нещо без другия. Това не значи че не бих прекарал живота си с теб, просто не всеки момент от живота е посветен на другият.

9. Да не забравяме, че сме личности. Тоест, не забравяй за какво си ме харесала. Ако в един момент се променя, напомни ми го. Но не опитвай да ме променяш в нещо друго. Колкото и да е прекрасно това, в което искаш да ме превърнеш, сети се за поговорката за вълка и нрава му. Може да проям само трева, но все ще ми се ще крехко месце. Искам да бъда този прекрасен и достатъчен за теб, но искам да съм себе си. И ако този аз може да обича много хора (независимо от пола им), ако иска да изпие едно или една бутилка, ако иска да си сложи раницата на гърба и да хване баира за няколко дена – това съм аз. Този, който ще се върне при теб, благодарен че те има. Не го забравяй – обичам те такава, каквато си. Върни ми жеста.

10. Десето и последно : не е нужно да си нито едно от горепосочените. Ако ти си моето вдъхновение, моят партньор, моята страст, моят дом, моят свят, смисълът на цялото ми съществуване, моят Ян … тогава защо да си и нещо от някакъв си списък. бъди себе си, а аз сaм мога да стигна до прозрението дали си моята Самсара, моят Вавилон или моята Нирвана.

PS. Текста  е просто отговор на директното запитване  (какво-искат-мъжете ) на Госпойца Джулз Желязкова с цел единствено да си спечеля една баница.

One response

  1. Kri Sto

    Много книжки си чел. И сигурно и за това те обичам. Нали противоположностите се привличат!

    24/08/2012 в 06:24

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s