or all the crap in the world at one place

Щастливата акула

Щастливата акула

Лежа си на дъното, забил съм с перката в пясъка и съм обърнал корем към повърхността. Това е нова тактика, скоро я научих. Не те забелязват отгоре, защото тумбака ти е бял и се сливаш с околната среда. Сиреч с пясъка. Даже, ако си хитър, можеш да захапеш една туфа водорасли, за да си скриеш усмивката. Която неизбежно лъсва, когато отгоре се появят няколко водолазчета. Че и те се изхитриха напоследък – първо минават и оглеждат отгоре за невероятната ми компания и чак като се уверят, че ме няма, слизат от лодката. Но аз имам търпение, ще ги почакам.

Хлъц. Няколко балончета излизат нагоре, понасят се към повърхността.

Това не е добре, могат да ме открият.

Хлъц. Още няколко. Един малко по-голям.

Е стига де. Ние не правим така. Имаме си хриле. Това пък откъде се взе?!

Хлъц.

Какво съм ял, че имам подобна странна реакция ?

Заглеждам се в мехурчетата. Много са красиви, как се носят със спираловидни движения, устремени към повърхността. Уж са еднакви, а пък се различават по нещо. Какво толкова пък – мехурчета. Защо пък да са красиви ? … А защо пък не?

Нещо се отплеснах от задачата си. Ако мине лодка, трябва да я спра тази щуротия. Ще ме открият и ще седя до утре гладен. Може и повече, ако се разпространи, че видиш ли, тези води са опасни. Което не е вярно. Нали аз съм тук, нищо страшно не съм видял. Ако видя, ще кажа на всички, вервайте ми.

Хлъц. Като се разконцентрирам и се започва. Отново Хлъц. И балончета. Или пък са мехурчета? Дребни семантични проблеми, важното е, че са красиви. Хм, станал съм нещо романтичен. Остава и да се разнежа. Което може да е лошо – ще взема да простя на някое водолазче и после ще се разчуе, ще ми излезе име… иди доказвай после, че нямаш сестра.

Хлъц. Изпускам още една серия нагоре. И в тях проблясва нещо цветно. Сигурно слънцето се отразява. Но все пак се заглеждам. Чудничко. В това голямото виждам някакъв плаж, палми, бамбуково бунгало и хамак пред него. А, два хамака. Защо пък два ? Я, в следващото виждам една пълна луна, доста звезди и един лагерен огън. Някакви хора се кълчат около него, няколко държат китари. Доста лекичко са облечени, даже някой си изглеждат голи. Ах, колко апетитно.

Чааааааакай, чакай малко. Това последното май празният ми стомах го каза. Ама останалото ? Откъде, по сейдоните, ми идват подобни мисли в главата ? Ето, бунгало, хамак, огън, КИТАРИ ???!!! Откъде въбще знам какво е КИТАРИ ?! Странна работа. Сигурно съм изял нещо и духът му се е вселил в мен. Това ще да е. Чувал съм за един братовчед, дето изял някаква космата топка, паднала от кораб. И започнал да се опитва да се свива на топка на дъното, точно където минава топлото течение. И накрая заспал, забравил да плува и като се събудил, се удавил. Странна работа, казвам ви.

Хлъц хлъц. Още една серия. Ако не се концентрирам, ще заприличам на исландски гейзер. От онея, дето пускат по струя пара на всеки няколко минути, Пара, мехурчета, все едно. В едното от мехурчетата има друга картинка – затихнал огън, пуст плаж, вятър леко бута листата на палмите, единият хамак е празен, но пък в другият има двама човека. Дългокосият човек е по-малък и се е сгушил на топка в другия. Защо просто не легне в празния хамак ? Човешка им работа, иди разбери. И още едно мехурче, доста голямо – на същият плаж бамбуковото бунгало се е променило, изглежда по-голямо и по-солидно. Сякаш има повече стаи. И човеците са се умножили, мултиплицирали са се. Единият човек си играе с две по-малки човечета-хапки в пясъка, а другият седи до една много голяма консервена кутия, поставена върху огъня. Как ли са се мултиплицарали ?

Ето пак, нова странна дума. Откъде ми дойде ? След малко ще започна и да говоря френски, ще пусна мустак и ще сложа барета. И ще ми викат нещо с ЛЮ отпред. Излагация, Пълна. Добре, какво съм ял скоро? Да помисля… май скоро не съм ял. Става две седмици. Още храносмилам последното водолазче. С костюм беше, та малко жилавееше. Интересен костюм – цикламено горнище, черни крака, ярко зелени плавници. Ако не бяха те, хич и нямаше да го забележа. Лош късмет, да попаднеш не недалтонист.

Хлъц. Хлъц. Бълбук. Ето, казах ви, че ще се почне. Ама пък са толкова интересни. Цветни, въртят се в спирала и отиват право към слънцето. Всичките са различни, много са и всяко едно от тях допълва някак картинката. Сякаш отразяват един минал човешки живот. Или пък бъдещ, желан или мечтан. Това ще да се. Това сигурно са мечти. Все още несбъднати човешки желания, хиляди цветни мехурчета. Защо ли имат толкова много ? Дали могат да ги сбъднат всичките ? А има ли значение, като са просто малки мехурчета, летящи нагоре? Красиви са. И изглеждат толкова истински…

Ех, ако имах ръце, вместо перки, сега щях да си ги сложа под главата сега, както съм си полегнал върху пясъка. Представям си гледката и се разхилвам.

Хлъц – бълбук – бълбук.

Това е, да съм внимавал какво съм ял. Сега сигурно ще стана като оня братовчед с косматото животно. Само дето няма да се свивам на топка, ами ще си лежа и ще се хиля глупаво на слънцето.

Намествам си перката по-удобно в пясъка, пускам следващата серия балончета, примижавам с удоволствие и пак се заглеждам в тях. Ех, странно хубав е живота.