or all the crap in the world at one place

Среща

Среща

 

Седя срещу теб и си мисля – дали да ти го кажа сега или да почакам ?

Дали ще те уплаша, ако ти кажа колко те обичам и че искам да имаме деца?

Дали се чустваш готова за тази сериозна крачка в нашата иначе несериозна връзка?

Поглеждам  очите ти. Влюбен съм в тях, но май никога не съм ти го казвал. А може би трябва. Може би, ако ти го кажа, няма повече да свеждаш поглед срамежливо, щом те погледна.

Сега пък изглеждаш тъжна. Сподели с мен, аз съм тук за теб и само за теб. Няма нищо по-лесно от това да ми кажеш какво те мъчи и само аз мога да те разбера.

Не се решаваш, заглеждаш се навън и погледа ти започва да се рее. Тъжиш, мечтаеш или просто размишляваш ?

Не искам да прекъсвам потока на мислите ти с мойте глупости. Надали ти се слуша точно сега, че имам нужда от теб, от физическото и емоционалното ти присъствие. че вече мога и съм готов да споделя живота си с някого.

А, ето я и моята спирка. Няма да е и този път значи.

Съжалявам, мила моя, трудно се правят запознанства в метрото.

 

Ноември 2010