or all the crap in the world at one place

Сорбе

Бележка

Сорбе

Тежкото ястие ти стигна до гърлото.
В началото беше вкусно, даже превъзходно. Но с яденето дойде и насищането. Вече не беше толкова вкусно.
Въобще не беше. Трябваше да спреш. Да си починеш. Да помислиш. Да се оригнеш.

Тихичко се оригна, малка част от стигналата до гърлото храна се повдигна и прескочи ръба, донасяйки със себе си горчив полъх на отминали мечти, на кулинарни надежди, спомен за ястието в първите хапки.

Нужно беше да си прочистиш устата от горчивия вкус. Все пак Големият обяд беше все още в началото, други ястия бяха на ред. И то кое от кое по-изтънчени. Поне даващи такива надежди…по опаковката и презентацията на съседните маси.

Тогава посегна към мен. Дойде и моят ред да изляза на сцената !!!
Това е момента да изпъкна. Да покажа, че настина моят свеж, леко сладък вкус и меко опияняващ ефект са това, от което имаш нужда.
От което наистина имаш нужда..СЕГА.

Първата глътка беше опиянително-изумителна.
Беше като дълга страстна целувка под юлския дъжд.
Зави ти се свят, подкосиха ти се краката и се впи в мен.

А аз…плъзнах се в гърлото ти, усетих горчивината и се опитах да я отмия…

Ах, тази първа глътка, тя промени живота ми.
размести вселената,
взриви слънце,
роди дете
и
засади дърво.

Но горчивината беше все още там. Лятната глътка не отми всичко…
Имаше нужда от още свежест.
И посегна…пак.

Ето, има втори шанс в живота на едно сорбе. Кой твърди обратното?!

Поиска ме.
Отпи пак, потопи се в моята сладост, в свободата на необвързващия ми вкус.
В страстта на малките ми балончета.
Люби ме, борейки остатъчни вкусове.
Целува ме, сякаш съм сам аз ястие.
Уплаши се, усещайки силата на преживяването с мен.

Все пак, завършва ли обядът с едно обикновено сорбе?
И би ли трябвало то да отмие с няколко глътки това така хубаво предишно ястие?
И загнезди в тази освежаваща простота съмнение – Е ли или не, сорбето достойно за изтънчения ти вкус ястие ?
А какво следва ? Дали не е по-добро? Дали това не трябва да си остане една приятна пауза ?

Но как да се откажеш от тази ласкаеща нежност ?
Докато чакаш следващото ястие, не е ли скучно, ако не сръбнеш неангажиращо ?
То, сорбето, не си ли знае предназначението – запълнител и изчистител между ястия ?

А пък и все така не стоиш без да вършиш нещо – пълниш си устата със сладка тонизираща напитка, чувстваш мехурчетата по зъбите ти … освежаваш се, очаквайки …Годо ? Колко остаряха, очаквайки го? Така дойде и третата малка глътка. Есента отмина бавно.

Зимата на недоволството дойде.
Неусетно, бълбукайки кротко, газираното в същността ми поиска своето.
След синьото ни лято, отразявайки се в заливите..
След златната ни циганска есен, ровейки листата на съмненията ни…
След разходките из зъбите и мечтите, след сълзите и горчивите вкусове …

Да пиеш или не – това не е въпроса. Не и моят. Да ме изплюеш или не – също.
Заваля сняг във вкусовите ни възприятия…

Какво е на ред?