or all the crap in the world at one place

Разходка

Разходка

Ето ме. Тук съм вече. Дишам. Съществувам. чуствам. Опитвам да мисля…май повече чуствам. Но съм тук. Няма вече спомагателни тръби. Май им казват „системи“. Няма вече загрижени погледи около мен. Няма очи с несбъднати мечти. Няма повече да се опитвам да седна и да ме бутат пак по гръб. Няма да се опитвам да гъргоря и да се притеснявам, че не ме разбират. Няма да се опитвам да подавам пръстче, надяващ се да получа прегръдка.

Наистина, закъснях малко, малко повече от няколко месеца. Може би исках малко повече време на нежност. Или просто причина да стана и да заживея в същия този свят, които гледах отстрани.

Гледах отстрани как едно по едно другарчетата по креватче си отиват. Едни ги вземаха някакви хора, други просто си отиваха. Реших, че не искам да ме взема някои непознат. Може би трябва да благодаря за това на онази хубава жена в бяла дреха, която ме плясна отзад, докато се опитвах да си поема въздух. Намразих я. Странно, уж сме създадени за любов.

Дали света е като това, което се вижда през прозореца? От моето положение виждам основно небето, но пък има толкова интересни звуци, миризми… звучат предизвикателно, сякаш искат внимание, изискват да бъдат опознати, пипнати, почуствани.
До сега света изглеждаше едно лошо място.

Мисля да стана да се поразходя…