or all the crap in the world at one place

Отново на училище

Отново на училище

Седя пред дъската, черната дъска. Имам чувството, че всички ме гледат. Препотявам се. Мисля си как се справям. Дали съм се подготвил. Имам ли шанс за голяма оценка.

Под погледа съм ти. Имам желанието да те впечатля. Уж съм голям, а сега се чувствам толкова малък. Мислех, че си знам всичко, а сега сякаш главата ми е празна. Или пък пълна, с бръмбари. И докато до вчера можех да удуша лъв с прегръдка, да преплувам океан, да изям всичките бисквити на света, да се сбия с всички калпазани в махалата, сега заеквам и се чудя какво да кажа.

Изпитваш ме. Може и да не ме, само аз да се чувствам така. И все пак се препотявам. И забравям каквото знам. Забравям всичките научени уроци. И подът се разтреперва под краката ми, когато застана под преценяващият ти поглед. Сякаш съм гол. Да ми се чуди човек, как станах пък толкова страхлив. Или не е нещо в мен.

Може би си прекалено строго съдеща. Или пък така си изглеждаш. Знам, че мога да го преодолея този поглед и да стигна до истинската ти същност. Знам, че съм чел и всичко си знам. И че съм отличникът на класа. Мога да стигна от точка А до точка Б и да докажа теоремата на кръстосващите се успоредни прави. И на вечното безоблачие. Само да си поема дъх и всичко ще е наред.

Просто затвори очи, заслушай се, за да забравим за дневника, за предишните уроци, за да не бъдем учител и ученик, за да бъдем перфектни в наученото и да напуснем класната стая с отлична оценка. За двамата.