or all the crap in the world at one place

Пуерто Ваярта

31

След кратко мълчание, прописах пак от Ваярта. Седя си в едно кафе-ресторантче, чакам си закуската и реших да драсна някой ред.

Ваярта е страхотен град. Голям, за нашите стандарти – малко над 300 хиляди жители, мексиканци и много чужденци. Има си плажове, много хотели, дискотеки и барове, голям туристически поток и от другата страна – интересен мексикански град, който си живее отстрани на туристическия.

Пристигнах тук с автобус от Манзанийо, 7 часа преход с автобус през деня, път с участъци покрай морето, но предимно през планината, пак с много завои. Май всичко покрай бреговете на океана са планини и завои. За Ваярта имах уреден Каучсърфинг – Лиляна, една мацка на 38, работеща на летището и учеща за психолог. Първоначално и бях казал, че пристигам в 2 следобяд, та се беше изнервила малко, чакайки ме. Пристигайки, тя ми обясни как да стигна до у тях с градски транспорт, същите очукани автобуси. Да, ама излизайки от автогарата, питах един бакшиш откъде да хвана автобус – не можело да се стигне с автобус. Или пък можело, ама трябвало да сменят автобуси, два. Предложи да ме откара на скромната цена от 90 песос. Да, ама не – не изглеждаше толкова далеч, а и знам, че тук е туристически град и бакшишите искат да дерат туристи. Закачих си телефона да се зарежда малко, за да имам ориентир накъде отивам, идва охраната – не можело на този контакт да се закача, за вентилатор бил. Е как да не може – може, виж. Питах го как да стигна до адреса – не знае. Може ли да ми помогне – щял да пита. Е, пита, безрезултатно. Питам заедно с него друг бакшиш. Той ми вика – 3 автобуса. Ако питам още един, ще станат сигурно 5. Ядосах се, хванах раницата и тъкмо да тръгна пеша, една леля ми каза откъде да хвана автобуса, един единствен.

Последва едно друсане 30 мин, стигам до квартала и батерията ми падна. Добре, че хората са услужливи и ми обясниха как да намеря улицата. Стигам, Лили ме чака пред къщата. Доста силно казано „къща“. По-скоро конструкция от бетон, на няколко различни нива, с отделни стълбища, всяко етажче заето от отделно семейство. Малко страшничко. Нямам снимка, а трябваше. Лили живее на едно таванско етажче, заедно със съпруга се, живеят в една стая с преградена кухня, пералнята навън, единствената течаща вода е в банята. И все пак – имат спалня за гости и каучсърфъри. Отделна стая с легло и диванче. Странно, най-бедните могат да дадат най-много. Като пристигнах, запознахме се и те тръгнаха на кино, а аз на разходка из града. Страхотна разходка по крайбрежната улица, с всичките и ресторанти и барове, туристи, танцуващи мексиканци (толкова танцуващи баби рядко съм виждал), улични клоуни,  живи статуи. Разходих се, хапнах, поснимах и се прибрах. Пак с раздрънкан автобус, каквито има много и трябваше да питам няколко шофьора дали минават през този квартал. Купих 2 големи бири на прибиране и с Лили и съпруга и пийнахме и поговорихме. Интересни хора, а и любопитни. Лили бълваше въпрос след въпрос, разказа ми техния живот, плановете им, живота в Мексико през нейните очи. Пийнахме 2 литра бира и се уморихме, след 2 часа приказки.

На другия ден – пълноценна разходка. Навсякъде.  И се влюбих. В града.

От една страна градът в пълен с американци и канадци. Повечето са туристи, дошли тук за зимата тъй като там не се трае от студ. Пълнят хотели, хотелчета, даже и в хостелите има такива, които остават за по два-три месеца. Големи хотели има колкото искаш, а малки – още повече. Един истински Слънчак. Тъй като Пуерто Ваярта не е стигнала на хотелите, са продължили по крайбрежието и са построили Нова Ваярта. Там е още по-Слънчак. По средата между двете – Шератън и още няколко, дошли тук преди другите хотели и явно са мислели, че ще са в покрайнините, а сега са малко прецакани, по средата, в зона, в която няма почти нищо друго, далеч от всичко. Градът е разделен на три – Пуерто Ваярта, Нуева Ваярта (които териториално се намират в два различни мексикански щата) и така наречената селска част – предишни селца, които сега са обединени и можеш да ги различиш само по типа къщи – някои по-бедни, други по-богати. Едно от селцата е толкова богато, че се чудиш кой живее там – големи къщи, големи огради, големи порти, чистота, павирани алеи с палми по средата.

В Пуерто Ваярта (накратко ПВ) две еднопосочни улици пресичат по дължина целия град, на юг и на север, целия трафик минава по тях, но очудващо не се чувства замърсено. Само шумът е доста силен, заради старите автобуси. „Горната“ част на града е един висок хълм, целият опасан от малки улички, с хотелчета, ресторантчета и къщи за гости, всичките с гледка към залива. И всичкото едно цветно, спокойно, хубаво. По някои улички забравяш, че не си на село, а в голям град. Тишина, цветове и птички. А на две улици по-долу минават 10 ръмжащи автобуса за 5 минути, на 5 улици по-надолу е плажната алея. Как да не се влюби човек?

За презентацията е нужен JavaScript.

Разхождайки се, реших да остана още няколко дена и да си потърся хостел. Намерих 5 хостела в интернет, започнах да ги обикалям и още в третия много ми хареса, а пък мацките, работещи като доброволки там, ми казаха, че си търсят доброволец. Еми… ето ме. Казаха, че трябва да говоря с Карлос, собственика, което направих на следващия ден и си намерих занимание за известно време.

Последната вечер с Лили я прекарахме във философски разговори. По-скоро монолог от нея. Започнахме с това, че вече две години живеят в подобна дупка, а тя ми обясни причините си – това я прави щастлива. Без заеми и кредити, без съседи, които да я познават и обсъждат. Спасила се от родителите си преди години, като се омъжила за военен и избягала от родното си място. И сега не дължи нищо никому, а се радва, че може да дава. И се раздава колкото може. Доста типично за мексиканците, раздаването, желанието да помогнат, естествената добрина, в повечето случаи без да очакват нещо насреща. Разликата при Лили е, че няма едно-две чавета, които да идват от настоящ или предишен брак. Тук, както и в други части на Мексико, е пълно с мацки на по около тридесет години, с едно дете, без мъж, оправящи се с живота както могат.

На другата сутрин – сбогуване, раницата на гърба и тръгнах към хостела, новия ми дом за няколко седмици. Обърках автобуса и се озовах почти в Нуева Ваярта.

За хостела сега. Задълженията ми – минимални. Смяна по 5 часа, 4 дена в седмицата. Да седя на рецепция и да посрещам и изпращам гости. Сутрешната смяна прави палачинки. Вечерната изхвърля боклука. От време на време нещо трябва да се мъкне или някои гост да се спасява от бедите му. Като цяло, трудно може да му се каже работа, макар и след някой от дните да се чувствам доста уморен. Екипът : една рускиня, една полякиня, една аржентинка и един аржентинец. Плюс една местна леля, която по цял ден чисти, бърше подове, мие забравени съдове, пуска пералнята и сушилнята, сгъва дрехи. Нейното работа, нашето – мърдосване. Все пак реших да се включа по-активно и да помогна с онлайн рекламата и сайта на хостела. На което Карлос само доволно потриваше ръце, даже започна с капризи и претенции, та ще трябва да се оправям с него някак. А за първият си „работен ден“ направих една голяма кана с Маргарита, да посрещам гостите с коктейл 😉

 

В свободното време – плаж, сън, разходки по хълмовете, а в свободните дни – екскурзии до хубавите плажове на час-два от града. За някои от тях даже имам готови написани текстове.  В града има какво да се прави, поне за известно време. Салса уроци и салса барове, мързеливи вечери на централният площад пред катедралата, с някое местно ястие в ръцете, с книга в ръка на парапета на плажната алея, разходка в артистичната част на града, с малки галерии и бутици за артистични приумици, разходки по многото малки плажове, всеки един подслонен в малко заливче след големият градски плаж…  Мога да изброявам до утре сигурно.  А това отдолу е гледка от високата част на града.

Намерих си и едно паркче, на острова в реката, която се влива в залива, сенчесто, с един бар с много хамаци и прекрасни коктейли. Станахме приятели със собствениците, двойка испанци, решили да живеят в ПВ преди години. От този бар, скривалище от жегата, довършвам този текст.

Наздраве.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s