or all the crap in the world at one place

Мерида

След снощното приключение с парка Чичен-Ица, се прибрах и заспах за секунди. И спах почти непробудно, като се има предвид, че стаята в хостела беше един вид на улицата, само една дървена врата ни делеше от нея. И всички шумове бяха на метър от леглото ми. Голяма работа, на мен ми се спеше.

За това пък успях да се събудя още към 6’30 и да се изстрелям след 10 мин. Мислех, че закъснявам, бях забравил, че часовника на телефона ми е с час напред (грешно настройване). Бяха ми казали, че има някакви маршрутки („колективо“), намерих ги, ама се оказа, че няма място за раницата ми. И за това взех автобуса.

Сега ми хрумна, че това за автобуса вече съм го писал. Ще пропусна да отегча някого с още един разказ за всичките спирки на автобуса.

Мерида се оказа адски задръстен град. В смисъл – с автомобили задръстен. По типичния колониален стил улиците са на решетка, абсолютна мрежа на успоредни и перпендикулярни улици, които са и еднопосочни. И задръстванията там просто не им мърдат. Съответно шофьора на автобуса спря по едно време, далеч от автогарата и каза „До тук, слазайте“. Слазохме.

Къде съм – никаква идея, къде трябва да намеря Луз – още по-малка идея. Все пак намерих паркче, всяко паркче има рутер и безплатен интернет. Намерих съобщението на Лус, адреса (среща в друг парк, който е на около 30 минути от местоположението ми), писах и и затрамбовах. И естествено, се набутах в най-голямата гъчканица, градския пазар. Около него де. Докато изляза оттам, докато пак се ориентирам, а бе замалко не изпуснах Луз, която в 12 трябваше да отива на работа. Серитьорка в един перуански ресторант е, извън работата си за театъра. Добре, че все пак не ми се ядоса и дойде да ме вземе. Набързо стигнахме у тях, тя за 10 мин изхвърча обратно, като не пропусна да ме запознае с мацката, която спеше в леглото и. Магда, така наречената Света Магдалена. „Света“, защото от два месеца не пие алкохол.

Луз, за сведение, е приятел от Гуанахуато, от преди много години. Там преподавах френски, а Луз беше част от учебната група, после стана и част от компанията ми.

Луз излезе, аз бях гладен, Магда каза, че не бърза за никъде, неделя е, освен това е и безработна, та може да ми прави компания за малко. И стана моя прекрасен гид. Първо реши, че ще ме заинтересува някаква част от града, която е мнооооого шик, казва се МонтЕхо и прилича на един телепортиран Париж, и то от скъпите му части, като булевард Клебер, под Триумфалната, към Айфела. Посолства, палати, ресторанти с по шест звезди. Лъскавост, ама много. Стигнахме до края му, един монумент с липсващо мексиканско знаме там. И гербовете на всичките мексикански щати. И – О!Чудо! – герба на Оахака, където отивам, се оказа … лъв. Ама почти като българския герб. Нашия май не е с корона на главата, оахакския си има. Няяяяма случайни неща, кима замислено Боби (и си пие кафето). Продължаваме напред към другия куплет.

За презентацията е нужен JavaScript.

 

В другия куплет с Магда се напихме. Добре де, само аз. Не можах да я накарам да пие. Уж щеше да се прибира, ама реши, че иска още малко да ми прави компания, оставихме у тях кучешката храна (която жентълменски носех през цялото време), тя се преоблече и реши да ме заведе в Ла Негрита. Което се оказа най-якото дневно заведение в града, бар и ресторант. Имаха си домашно направена бира, която бях задължен (!!!!) да опитам. Имаха и наливна бира, която продаваха в едни страхотни буркани. Как да не си вземе човек. Освен това на всеки 15 мин. минава сервитьор и оставя пред всяка бира чинийка с местни мезета, малки, ама от сърце.

WP_20171216_16_17_33_Pro.jpg

И от приказка на приказка… се оказа, че съм леко преплел крачка. А тя, Магда де, не пожела и да близне, докато ми разказваше живота си. Който се оказа доста интересен. Допаднахме си, всеки от нас с неговата драма в живота (Магда е гей, бивш алкохолик… ). После се поразходихме още, тя се прибра, аз също, заради нуждата от душ и легло. За малко да се успя и да не мога да прибера Луз от ресторанта, горката нямаше други ключове, само тези в мен. Все пак успях, с 10 мин закъснение. С нея отидохме в другото готино място в града – клубчето Маян пъб – в буквален превод „кръчмата на маите“. Маи нямаше, само една ска банда забиваше на живо и беше мноооого яко. Страхотно ска – май повечето кавъри от разни други банди. И в тая кръчма, както в Ла негрита, предлагаха ядене и то много вкусно. Изядохме едни неверояни начос, пихме пак литрови бири. Картинката става ясна.

 

 

На другия ден – Царя на главоболието бях аз. Това да се напиеш с бира не е най-прекрасното нещо на света. Т.е. ми беше много трудно да се концентрирам в заемането на вертикална позиция. Лежейки направих търсенето на начин за придвижване към Пуерто Ескондидо. Вариант едно – самолети, два полета, през Мексико Сити. Цена, заедно с превоза към летищата – към 3000 песос (247.88 левчета) . За да взема евтините полети обаче, трябваше да чакам до вторник. Вариант две – автобуси, същата нощ тръгвам, в 11, минавам през няколко града, 3 дена път с камили, ама по-евтино и щях да видя два града – Вияермоса и Оахака. Реших, че не ми се чака до вторник. Както казва майка ми – нещо ме ръчка и не ми дава покой. Има и една песен на Ману Чао, доста добре описваща това душевно състояние.  – https://youtu.be/H2W4wglPW2c

Ден две в Мерида реших да отдам на разглеждането. Общо мнение – много красив град в центъра си, който се простира на 6 пресечки накръст. Колониален стил къщи, катедрала в центъра, площада пред нея украсен коледно (представете си цялата ясла с животни, Иисус, майка му, даже и слон имаше).

 

Освен това минах и през някакви празнични танци – много младежи, облечени в традиционни костюми, танцуваха по двойки. Забавното беше, че се въртяха в кръг около оста си, с нещо на главата. Първо бутилка, после стигнаха до поднос с бутилка и чаши. Забавно беше, а младежите бяха много красиви в дрешките си.

Купих си билет за автобуса, реших да видя отблизо пазара – тази цигания винаги ми тегли сърцето.

Леле, каква смрад. Това се оказа едно много голямо място, подслонено под някакъв бетонен скелет, където се продаваше АБСОЛЮТНО всичко. Плодове, зеленчуци, обувки, месо, коледна украса, черна техника, детски играчки … сещате ли се за една песен – „магазиииииин, денонощен магазин“. Е, на пазара всичко има. И смрад има. Невъобразима. Ако няма рима, #погалима. На моменти ми идваше да се изповръщам. Мисля, че за известно време ще избягвам пазарите, както и лодките. Снимки няма, не ми стиска да снимам там, ще ме набият. Може би.

Други наблюдения – адски замърсен въздух. Големи задръствания, тесни еднопосони улички. Клаксони. Дизел. Гадост.

Друго наблюдение – всеки един магазин, включително аптеките, имат по една (поне!) голяма колона, изнесена отвън и „бичи“ регетон, техно от 90-те, 2 unlimited, Деспасито или брат му. Минаваш покрай аптеката, примерно, и оглушаваш. След 10 метра пак. А уж това е богат и културен град.

Като казах за „богат и културен“, сетих се за друг момент – един чичо дойде да ми предлага да отида в ресторанта му да ям. Минаваше и раздаваше визитки на заведението, а аз почивах на една пейка след многото ходене. Заговорихме се, казах му, че „съм научил испански преди години тук, в Мексико, в Гуанахуато“. Той ми отговори надуто „Тук не е Мексико, тук е Юкатан. Онея в Мексико крадат, ограбват, изнасилват, убиват, тук това не се случва“. Малко надуто, но е факт – Мерида има славата на най-безопасния мексикански град. Това се чувства и по улиците. Същата вечер се прибирах от един краен квартал към центъра, пеша, в 9, преди автобуса ми и не чувствах грам безпокойство.

Малко снимки от града

За презентацията е нужен JavaScript.

 

 

Прибирах се от концерт, който беше на някаква залязваща аржентинска рок звезда. Нещо като Зукеро, ама в аржентински вариант. С Магда се бяхме разбрали от предния ден, че ще ходим, концерта безплатен в някакъв парк. След дългата разходка из дебрите на Мерида изпратих едно съобщение на Магда, че ще я чакам в Негърката (кръчмата, не си мислете глупости)  и отидох там да пийна биричка. Аз чакам чакам веееече час, от Магдаленка – ни сигнал. Четох книжка, някаква мацка мексиканка реши да ме сваля, не поддадох (защото съм жеуезен), продължих да си чета книжка, тъкмо поръчах втората бира, дойде все пак Магда, пи едно девствено мохито, и тръгнахме към концерта. Минахме през нейната къща, за да заберем някакъв неин приятел, един чичо над 60, с бастун, много разбиращ рока, после дойде един младеж с кола, който ни закара до парка. Той самия не остана, имал участие тази вечер, китаристче беше момчето. В парка бяха вдигнали страшна сцена, а отпред бяха наредили към 60 реда седалки (поне), в редици по 30-40 стола, сгъваеми. Много хубава инициатива – организират сцена, седалки, охрана, известен певец с групата му, всичко това безплатно. Бек-вокалката на този чичо певец беше по-добра от него, жалко, че не записах видео.

От концерта бележка в телефона ми : На безплaтния концерт на Fito Paez , на 100м. от сцената сме, от общо 200 метра, чичото, който дойде с нас казва „а бе не сме далече, като я осветят сцената ще сме тъкмо на перфектното място“, страхотен позитивизъм. Даже като се освободиха няколко реда по-напред, чичото не поиска да мръдне, нито пък младите авери.

 

Тъй като концерта започна чак в 8’10, нещо ме човъркаше и към 9 тръгнах обратно към центъра, да хапна, да си взема багажа и да стигна до автогарата навреме. Всичко стана както планувах, минах през ресторанта на Луз, оставих ключовете и навреме бях на автогарата, за 8-часовото пътуване към Вияермоса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s