or all the crap in the world at one place

Вияермоса

31

Това „ермоса“ накрая иде, за да каже „хубава“. А „вия“ е като „път“, предполагам, някой еспанофон може да ме поправи.

Път има – воден път, голяма река. Сигурно реката е хубава, с хубави гледки, надявам се за нея. Защото града е всичко друго, но не и „хубав“. Доста бедничък, особено сравнен с Мерида, която пак не беше нещо кой знае колко особено. Бедни сградички, бетонови тротоари, няма цвят, няма дух. Хубавото е, че навсякъде има храна. Такос по 7 песос, даже и по 4 видях. За сравнение, в Канкун бяха 3 за 35, в Тулум 5 за 55, а в Мерида бяха по 8 песос, ама трябваше да ги търсиш дълго. Извод – колкото по-беден града, толкова повече храна има по улиците, по-евтина е и по-вкусна.

Какво правя тук? Спирка по пътя към Оахака. С автобуса направих към осем и половина часа от Мерида. Пътувах с първа класа, 730 песос до тук, не знам колко километра са. Първа класа, ама попаднах на доста гнуснички хорица – едни такива шумни, цяла компания дебели и простовати  лели и младежи, които сякаш бяха ходили на шопинг в Мерида, натоварени с неща. Може и да работят там за повече пари и да се прибират от гурбет. До мен седна един от тези младежи, който поне уважаваше личното ми пространство, ама като се събудих по някое време през нощта, се беше сменил с една дебела кака, която изпълваше нейната и половината от моята седалка. За малко се свивах, да не и смущавам съня, ама накрая ми писна и сложих един лакът, за да я поместя. Не помогна.

В 7 и 45 рано-рано пристигнахме, хвърлих голямата раница да ми я пазят в едно багажно (12 песос на час) и се запътих да разглеждам града. Надеждите ми бяха малко разбити, няма почти нищо за разглеждане. Едно малко центърче от кръстосани улички, поне са покрити с дървета, магазинчета и това е. Един мост през реката, с една стърчаща кула по средата, чудно защо направена като кръст. Оказа се обсерватория. Докато се мотаех по моста и снимах, един чичо ме заговори и предложи да ме придружи до центъра. Ходейки, ме разпита с интерес – от къде съм, какво правя тук, какво правя в България, какво е времето там. Предложи ми да си намеря жена тук, ако може да е с ранчо, и да стана мексиканец. Само дето не ми предложи щерка си или внучка си. Бил зъболекар, предполагам, че няма ранчо. Ама кой ли знае.

За презентацията е нужен JavaScript.

Във всеки случай се затвърждава мнението – мексиканците са дружелюбни, любопитни и искат да помогнат. Сигурно има  и изключения, дано не ги срещам.

Програмата за деня – довършвам си кафето, отивам да видя парковете наоколо, ще се опъна да почета книжка, да пийна скришом една биричка (в Мексико не се пие навън, забранено е) и към 4-5 трябва да съм на автогарата, за да си хвана автобуса в 6 към Оахака. Чакат ме нови 13 часа в автобус, пак първа класа, дано няма дебели каки.

Част 2 от Вияермоса :

Поправям се, има какво да се види тук – парка с езерото и зоологическо-архитектурния парк до него. Много приятно място. След като си изпих скъпото кафе (26 песос, егаси и кафето смотано, сигурно са ме таксували на време, че се мотках да го изпия), се отправих на обиколка. Първо видях отдалече една църква, попитах, обясниха ми, намерих я – естествено). Мнооого висока църква. Не я снимах. От там видях, че парка с езерото не е много далеч. Попитах, обясниха ми… прецакаха ме. Бях забравил за първото правило като питаш мексиканец – не му вярвай, питай пак. Питах един младеж, забелязах искрата на несигурност в лявото му око, ама тръгнах натам, накъдето и аз сочех, а той потвърди. 10 мин по-късно реших да погледна на телефона дали се движа в правилната посока. Потвърдих си – точно в обратната беше. Навън е 30 градуса, от тялото се лее пот, буйната ми коса загива под шапката, а аз геройски се връщам обратно и псувам Кортес, Колумб и цялата банда, дето ги е колонизирала тея. Върнах се, продължих. Нови 30 мин ходене под зимното мексиканско слънце. И след това – кеф, спокойствие. Шума от булеварда беше заменен с тишина. Стана ми поетично, седнах и написах поема. Няма да ви я кажа.

 

Езерото средно голямо, не можах да разбера дали е изкуствено или си е истинско (т.е. естествено). Има си зелена алея. Има и една кула на брега, горе-долу по средата на дължината. Наблюдателница. Докато стигна дотам, трябваше да мина по една пътечка-мостче, на нивото на водата. Добре, че преди мен хората започнаха да се тълпят и да се дърпат от пътечката. Иначе нямаше да го забележа. Една голяма муцуна, две очи и много по-назад, намек за опашка. Крокодол. Крокодилище. Седеше си там и чакаше… сигурно жертва. Един мексиканвц чичо даже смело стъпи по-напред, да го снима отблизо. Жена му отзад „Връщай се бе, не толкова близко, не ми пука, че ще те изяде, ама ще отровиш горкото животно“. После го питам чичото „не те ли беше страх“, а той „Не бе, те са свикнали с хората“. А аз – „с кое, с вкуса им ли?“. Забавлявахме си се.

 

Наблюдателницата беше доста висока, довърши ме. И там се заговорих, днес ми беше ден за контакти, явно да мълча 10 часа ми дойде в плюс. Покрай алеята на езерото беше и зоопарка, комбиниран с античния парк – статуи на маи и прочие камъни. Поради тях и изкуствено създадената джунгла, по алеята, както и вътре в парка, беше пълно с едно странни готини малки животинки с едни пухкави опашки. Нещо като еноти, ама не съм сигурен. А и не попитах. Сигурно някой от вас ще ми каже. Ама бяха много сладки, едни такива неебателни, така де, непритеснителни, ходеха си към хората, просеха си храна, ровеха в кофите. Големи сладури.

Реших да се скрия на сянка в зоопарка и етнопарка. 40 песос за вход са си към 3.50 лв. Срамно ще е да се поскръндзя. Зоопарка – средна хубост. Имаше няколко крокодили – големи и бебета. Папагали, маймуни, язовци. И тъжната картинка – две черни пантери, в клетка. Много тъжно. Страхотно красиво животно. Етно парка беше друго нещо. Спокойствие, тишина, на моменти не се чуваше и булеварда отстрани. За малко да заспя.

 

Все пак се върнах към автогарата, ядох лютиви такота, заредих батериите на всички устройства колкото можах и ето ме, в автобуса за Оахака. Нека броенето на 13 часа да започне … сега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s