or all the crap in the world at one place

София – Канкун

34 часа.

17 часа полет и 17 часа висене на летищата.

17 часа изкривени пози по неудобни седалки.

17 часа наблюдаване на хората. Четене на книга, на втора книга, гледане на сериал.

Омръзна.

Заболя ме седалището от седене, спах на пресекулки от по 20-25 мин на цели 2 летища.

 

Не ми идва музата да пиша надълго и забавлително.

За това ще започна с няколко съвета:

  • Ако ще пътувате нискобюджетно през океана, направете си една торба със сандвичи. Да, шегувах се оня ден, че ще извадя вестник, сланинка и доматче и ще опъна софрата насред летището. Факт, иска ми се да бях го взел този вестник, заедно с яденето. Авиокомпаниите вече не предлагат храна на борда, освен ако не си я платил предварително. Минават с количките с „вечеря“, но карат по списък само за платилите тази „вечеря“. Девойките до мен си извадиха едни големи сандвичи и набиваха сладко, а аз се чудех дали да не поръчам от снак-бара сандвич, който струва 7 долара и няма толкова голям и апетитен вид. Добре, че имах някакви локумени вафлички в раницата.

 

  • Вземете си и нещо за завиване. Одеалце. От онея, лекичките.

 

  • Слушалки !!!!!!!!!!!!!!!!!! Не забравяйте да се вземете слушалки. В самолета и това няма да ви дадат. Скръндзи !!!! Ама в полета за по 100-120 евра, няма как да дават всичко, като могат да го продават.

 

  • Не си забравяйте адаптора за всички страни по света. Проучете какви контакти се ползват и си вземете един. Иначе като мен ще гледате как батерията на всяко едно устройство пада, а на вас ви е нужна информация и комуникация.

 

  • Обадете се на банката си и предупредете, че ще пътувате, за да не ви блокират картите при плащане. Иначе може и да изтеглите пари на банкомат, но ще ви лепнат няколко такси за това. В случая – САЩ- 6 долара такса от страна на банката на банкомата. За да си купя вода, кафе и сандвич.

 

  • Ако сте с много багаж и няма на кого да го оставите, за да идете до тоалетна, просто ползвайте тоалетната за инвалиди. Там има място за багаж и е доста по чисто, за да го оставите, докато вършите работата. А и инвалидите са хора, ще разберат ситуацията.

 

 

За този дълъг период на безвремие няма какво да разказвам толкова.

С Райън Еър почти всички сте пътували, на тях няма какво да им правя реклама или анти-такава. Най-хубавите стюардеси от тритер полета, боМбоМчета. На Норвежките линии стюардите бяха гей (нищо лошо, само споменавам, нали си говорим за екипажите през очите на един Хетеро), а стюардесите бяха просто ужасни. Както харесвам норвежките, тези са на другия полюс на „хубавото“. А на последната линия,   South-West Airlines, стюардесите бяха на около 55-60, всяка от тях имаше рогца на еленче на главата и тъй като в полета Форд Лодърдейл – Канкун имаше само 18 човека, свършиха си работата лелите и седнаха на последния ред седалки да пивтунят. Лошо няма – Коледа идва.

 

Летищата да обрисувам също.

София – каквото си го знаете с добрия Т2 – голямо хале без особени атракции, минаваш паспортната и несигурната проверка и се качваш в голия салон за изчакване на полета. Един кирлив магазин и това е. И намръщенби служутели навсякъде.

 

Ел Прат, Барселона е една друга рИкия. Три свързани един с друг терминала, всеки си има закусвалничка, един магазин за снаксове, вода и списания, седалки за чакане, а като минеш контролите – Ада на Шопинга. Реално магазини няма – коридорите са превърнати в магазини. Един лабиринт от магазини, стоки, лъскавост, алкохоли, парфюми, шапки, боклуци от всякакво естество, в който едва намираш пътя към самолета ти. И е хубаво да тръгнеш натам час преди самолета ти, защото вървиш доста до международните гейтове. Луд-ни-ца.

 

А американското летище, горкото, е просто практично по американски. Голичко, голи салони, редове със седалки, един Старбъкс за щастие, за да може гладния пътник да си вземе сандвич и скъпо пепърминт мока за 5 долара. Една усмихната леля от 5 сутринта започна да помага на хората да си чекират билетите на терминалите за самообслужване. Минаваш контролите в несвяст от нощното чакане, имаше ли магазини, нямаше ли, стигаш до зоната за качване, а там един чичо, контрольор на товаренето, си прави по американски еднолично шоу, разказва на всички вицове и майтапи по високоговорителите и всеки един момент очакваш да започнат овациите. Американци, какво да ги правиш. Забавлява им се – Виетнам, Афганистан, Ирак, а при тяхната липса – сутринта на летището.

 

 

А Мексико… ахххххх .. на паспортния контрол седят само мацки, и то не по една, а по две. Явно нещо се обучаваха. И двете красиви. Едната почти ми се усмихна. Билет за автобуса до града – 74 песо (6.4015 лв.), 30 мин возене до града. А като излезеш от летището – едно слънчево, топло, леко влажно и мирише вкусно. Вкусно Мексико.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s