or all the crap in the world at one place

Бездната

Седя на ръба. Зад мен обществото се занимава със себе си.

Всичко изглежда абсолютно същото – скалата, небето, обществото, далечно-близките върхове… нищо не е помръднало уж от мястото си. Само този шум на вълни … Ако не беше той всичко щеше да е уж наред.

Поглеждам надолу. – само мъгла. Даже повече от мъгла – мъгли. Много мъгли, въртени от ветровете. Скалата се спуска докъдето стига погледа, слаба растителност по нея, някакви храстчета, които не стигат за безопасно спускане. Nо chance – take it or leave it.

От гледане в бездната ми се завива свят. Дърпам се леко назад и се заслушвам – вълни, чайки … ЧAЙКИ ?!?!

Това е, решено е !!! Ще организирам дебат !!!

Дебата е висшето проявление на развитото общество. В дебат се решават проблеми и се вземат важни решения. Все пак – нали сме цивилизовани ?

Моята дебатна тема : Има ли наистина в бездната чайки и колко голям е шанса под мъглата да има море. Това е тема, в която всеки може да се включи и да даде мнение все пак. Дали има или няма море може да се реши от всички заедно. Чайките даже не са толкова важни.

И ето тук се ражда спора – литературна измислица ли е морето или наистина съществува. Два лагера, еднакво сигурни в правотата си :

1.            Морето е тотална измислица, едиственото реално е Скалата и всичко видимо около нея. Другите същесвуващи места са скалите, видими от тук.

2.            Морето е една много вероятна теория. Има доказателства, че  то може би съществува. Изследователи от нашето и от други общества са потегляли в търсенето му. Някои даже може би са го откривали.Има изпратени обратно материали, показващи изследователите на плажове, лодки и прочие,  но никoй не е анализирал автентичността им. Даже от по-ниски скали се виждали малки плажове и части от морето.

Несигурност и сигурност. И обратното. Прекалената сигурност също води до несигурност. Обеществото стига до една точка в дебата, от която не може да се продължи напред – има нужда от доказателства. Значи има нужда и от действия. Ставам.

Около мен само изумени погледи.

“пълно безумие”, отсича един.

“Ах, колко смело и романтично, бих искала и аз да мога”, отсича другата страна.

“Какво ти липсва, тук има всичко” – от дясно.

“Изпращaй картички” – от ляво.

“Мисли за бъдещето.Тази скала е висока и трудна за изкачване” – дясно.

“Сигурно има джунгла и горили” –ляво

“А бе я премисли пак” – дясно

“Обмисли всичко добре” –ляво.

Finally!!! Най-накрая! Enfin!!!

Писна ми от тази игра на тенис :Сампрас-Агаси-Сампрас-Агаси…

Поне накрая започнаха да звучат почти в един глас – Гласа на несигурността.

С малки крачки вървя към ръба. Още чувам реплики. Дали ще спрат след като обекта (или субекта) им го няма?

Чувам и вълните. Чайки, вълни, мечти.

Ръб. Мъгли. Бездна. Страх.

Майната му, трябва да има море отдолу!!!

Правя една крачка напред.

Януари 2011

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s