or all the crap in the world at one place

Германия : Esslingen

На гарата в Stuttgart ме чакаше Павел – приятел, с когото се запознах преди години, гостувал ми вече 2 пъти в Париж, а аз все обещавах да му върна гостито … до сега. Ей ме на – гостувам 🙂

Тъй като приятелката му си беше вече легнала, хапнах на гарата един Бъргър King сандвич – калорична бомба, която след цял ден ядене на блокчета овесени ядки ми дойде доста тежко. В тях обърнахме в кухнята по няколко бири, говорихме, говорихме и стана сто часа – след което припаднах чак до 11 на другата сутрин. Перфектно време за ставане – той си беше взел почивен следобед и тръгнахме по музеи. По-точно един музей – МЕРЦЕДЕС. Предният ден му бях казал, че аз по музеи не си падам и не вярвам да издържа над един час, максимум 2…ама къде ти – за Мерцедес става дума – 8 етажа по средата на Мерцедес сити – град в града. Имах чуството, че е по-голям от самия Stuttgart.

Обикаляхме, обикаляхме… от 1880та правят коли тея шваби… от триколки и каруци с двигател, през трамваи, рокендрол коли, Папа-мобили,  състезателни автомобили през цялото време… мерцедеса на Лейди Даяна, лимузината на Японския император… та чак до болидите от Ф1. Снимах се с каската и ръкавиците на Хамилтон, един от най-младите шампиони в Ф1. Павел пък случайно срещна познат, пак българин, който беше информатик, но в момента бачкаше в кетъринга на музея по повод някакво намазано събитие.

След музея минахме само да вземем приятелката на Павел и директно към центъра на неговото градче, на 10тина километра от Stuttgart – Esslingen. Адски приятно място – спокойно, със стар център, на върха на хълма кацнала крепост. Като цяло впечатлението ми от региона беше адски зелено. Едни лозички на всичките хълмове. Даже и до самата магистрала. Та, една история за градчето – едно време нямало канализация и единствения начин да се изходи човек, било в гърне и след това – през прозореца и на улицата. Там се отмивало всичко, като от голямото водохранилище на хълма пускали вода по улиците, която отмивала всичко. Да, ама веднъж толкова гърнета изхвърлили, че се наложило да пуснат доста повече вода отгоре. А тя (водохранилището), била ползвана и като средство против пожари. Пуснали водата швабите, отмили фекалиите… а през нощта точно в центъра една къща се подпалила. А вода – нъцки. И така изгорял половината дървен град – нямало тухли там, само дърво.

Разходката из селцето беше много интересна – имат си едни канали, с мост през някои от тях, едни стари къщички и катедрали – приказка по немски 🙂

Та, продължението на деня : Гръцки ресторант, в страшно натруфен стил. Дървени статуйки, аквариуми, мазни сервитьори… всичко както повелява гръцката традиция 🙂  Имаха болярско кюфте в гръцки вариант, доста голямо при това, пълно с истинско бяло сирене. И немска бира … лелееееееее… няма такова блаженство. Само люти чушки нямаха, ама карай. Даже за вкъщи остана да ни опаковат… толкова преядохме. След което се прибрахме, пихме бири, гледахме как Юнайтед унижиха шалке (Глоооори glory Man Юнааааайтед) и си легнахме рано – Павката държеше да ме закара до първата бензиностанция в моята посока след Stuttgart – за което съм му адски благодарен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За презентацията е нужен JavaScript.

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s