or all the crap in the world at one place

Training day – ден първи

Начало типично в мой стил – закъснявам. Предният ден имах на Кауч Сърфинг една девойка, полякиня на 23 години, която вече има навъртяни 15 000 км.  на стоп. Запътила се е сега към Исландия, да обикаля 2 месеца там.  Та, накратко – станахме със закъснение, приготвях си багажа 2 часа и чак в 11h успяхме да тръгнем – тя към летището, а аз към Дисниленд, за да си хвана магистралата.

То добре, ама по средата на пътя се усетих че съм забравил нещо важно – фотоапарата. Един “кръгом” обратно към къщи, 30мин до там и още 30 обратно … ето как се закъснява 🙂

Стигнах с влак извън Париж, на около 35км от него, питах 2 пъти в каква посока е магистралата и закрачих бодро с 20 кила на гърба. Даже настигнах и задминах 2ма младежи по пътя. Ама какво да се бавя – времето е топло, около 16°, слънчево … почти 1 часа е и път ме чака до Stuttgart. 2км. до входа на магистралата и от там веднага ме взе един младеж до първата бензиностанция. Там чаках около 20 мин. и на изхода от бензиностанцията ме взе един доста младолик мъж, който се оказа че е военен от сухопътните воиски. Това го разбрах в последствие, първо си говорихме за голямата му мечта – да прекоси Исландия пеша, около 400км., за което каза че му трябват около 15 дена. Накрая стигнахме до участието му в Афганистан, Косово … доста лаконично, предполагам че нямаше право да говори за това. Обърнахме на политика и се заговорихме за това, че всеки трябва сам да си избира религията и че религиите трябва да зачитат законите и обичаите на страната, независимо дали става дума за Европа, Северна Африка или Азия. Неговото мнение беше, че няма смисъл да се подклаждат размирици на религиозна основа, като вече я има на етническа основа. От там директно го обърнахме на френска политика.  чудесно, първият ми истински превоз спря за почивка, черпи ме цигара, 20км. след това спря, за да ме остави и  говорихме около 15мин, след което ми стисна ръката. Съжалявам, че не си записах името му, сега искам да му благодаря за това.

От бензиностанцията ме взе едно английско семейство, възрастни (около 60те, не се обиждайте,моля ви) и много засмени, които пътуваха за Германия, заради бизнес среща на съпруга. През цялото време се шегуваха, дамата не спираше да се самоиронизира заради неумението си да борави с карта (имаха GPS, но не го харесваха). Откараха ме след Мец, на 30 км след него. Там чаках около час докато ме вземат, но явно с наближаването на Германия хората ставаха все по-… студени и несъпричастни. Все пак ме взе една кола до Страсбург, в която успях да дремна малко. На волана беше французин на средна възраст, а на задната седалка – млада испанка с бебе. Не знам дали му беше съпруга и каква наистина им беше връзката. Направиха няколко километра из града заради мен, за да ме оставят на правилната спирка на автобуса, който прекосява границата с Германия. От там наистина хванах автобуса, а в последствиеи влак директно до Stuttgart, защото бях уморен и не бях сигурен, че стопа в 8 и половина вечерта ще доведе до успешно стигане в 23 часа. Оставаха около 150км, но сега, с дистанцията на времето мога да кажа, че съм постъпил правилно – германците не вземат на стоп сами мъже (лично мое мнение).

От там, с помощта на някакви немски девойки, успях да си взема билет, да се кача на един доста модерен влак, да се намърдам безнаказано в първа класа и да чакам да стигна… стигнах около полунощ все пак, след 1 смяна на влака и безкрайни селски спирки по пътя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s