or all the crap in the world at one place

Philadelphia

За Фили тръгнахме рано, към 10h, ако не се лъжа. Пътя до там трябваше да е към 3h, но с доброто счупено Протеже май се проточи повече. Решихме да не плащаме магистрали и да караме по « локалните » пътища. То хубаво са локални, но са с по 3 платна, караш на места доста бързо, но на други спираш на светофари на всеки 300-500m. Доста досадно, особено като се има предвид че Протеженцето се движи добре само на 4та и 5та скорост, а на остраналите само пърди и се дави, даже в най-дясната лента като карам създавам задръствания. Другото нещо, което забелязах – американците са
1. Доста калпави шофьори
2. прекалено агресивни шофьори.

Може би 2рото е следствие на първото 🙂

Примери за 2те положения : една мацка реши да се включва в двулентовия път без да има отсечка за ускорение, но и без да се огледа, ама хич. Ако бях останал в дясната лента сигурно щях да я отнеса, но все пак от далеч я видях и минах в ляво… но покрай нея профучах с бипкане… грозно, но пък можех да и изкарам акъла като профуча на 5 сантиметра от огледалото и … по-добре да и направя забележка така, отколкото да я плаша, нали ? А може би не. Може би съм просто български шофьор простак.
А за агресивността – една баба с един вaн реши да се заяжда с мен, все едно е 20 годишно пишлеме. Не ми даде път да се включа в магистралата пред нея, съответно трябваше да набивам спирачки, да ускорявам пaк и да мина пред нея… а тя реши че пред нея не става и пак ме изпревари, за да застане пред мен и да се влачи … не можах да разбера защо е тази игра, но все пак не останах зад нея – ако дам на всяка баба да се заяжда с мен на пътя, по-добре да спра и да си хвана автобуса. (типично мачовско мнение, но какво да се прави )
Пристигнахме в Фили и се изумихме от жегата. Първо се насочихме към Музея на изкуствата, до който е статуята на Роки, а в първата част на филма (ако не се лъжа) той катери точно стъпалата на този музей.

just the two of us





В самия музей решихме да не губим време, прекосихме го и постояхме на каскадите над рекада зад него, след което се отправихме към центъра на града, който е след района на музеите. Успяхме да потопим крака в всеки един от фонтаните по пътя, в които се къпеха и доста дечица, пък даже и възрастни.

Минахме през централния фонтан, потопихме и там крака, снимахме « любовната снимка » и покрай кметството завихме към един малък площад, на около 10-15min., с хубав френски стил, зеленина, пейки и а-ла-френски кафета. През една гигантска “книжарница”, през площада и ето ни в посока Южната улица, мястото на артистите и баровете. А артистични неща и барове тук имаше много. Не можех да се наситя да снимам и пак не знам дали улових духа на улицата. Имаше какви ли не чешити, татуировките явно тук са много на мода, а орнаментите по улицата – задължителни. Даже и кофите за боклук бяха артистични.
Минахме и да хапнем през първия чийз стек бар – място, същесвуващо от доста време, с оригинален вид от едно време, снимки и автографи по стените, даже Bruce Виллис мярнах там. Доста знаменитости си падат явно по този местен вид сандвич, който представлява накълцано месо, омесено със американско сирене (най-вече жълт Чеддар) дирекно на плочата за печене. Получава се високо калорична смес от месо и сирене, на която добавяш по избор домати, кисели краставички, чушки или люти чушки, сосове и какво ли още не. Вкусно… но си разделихме само един сандвич и ни стигна перфектно.

След сандвича – почивка за краката – по един Гинес в сладващия бар, доста типичен американски бар.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вече имахме сили да вървим до реката, която е на края на Южната улица. След това минахме през така наречения Стар квартал – мястото на което е бил първия американски град, някога столица на щатите, преди Вашингтон. Невероятно място, в което с удоволствие бих живял – тишина, спокойствие, къщички, почти никакви коли не минават … невероятно.

Общо взето Фили е малък град – от музейния район до центъра (кметството) се стига за около 20тина минути, от него до Южната улица, за около 25. Общата атмосфера на града е спокойствие, слънце и доста черни хора по улиците. На връщане забелязахме и доста скитници по пейките, но това май го има вече във всеки по-голям град.

Повече снимки на страницата ми в Лицевата Книга. Тук мястото за снимки е ограничено и подбирам само основните снимки. В лицевата книга можете да видите всичко снимано:
Link към Албумчетата в Лицевата Книга

Atlantic City trip :

За Atlantic City няма да разказвам много, защото в него няма много за разказване. Всъщност самия Атлантиk City е доста малко градче, в което освен казината (около 10 поне), няколко ресторанта, крайбрежна алея и гетото няма нищо друго. Обкръжен е от доста други малки градчета, някой по-намазани, други не чак толкова. Навсякъде трябва да се ходи с кола, някак по-удобно е от ходенето пеша. Крайбрежната алея е доста дълга и много приятна за разходки. Плажа е широк, но изглеждаше леко неподържан. За cметка на това имаше спасителен пост на всеки 100м.
Бяхме и в казино, имахме едни купони за проиграване, в едно от казината на Доналд Тръмп – Тръмп Плаза. Обстановката в него директно те вкарва в 80те – прашни меки мокети, застаряващи крупиета, тежки полилеи … някакси се виждаше доста прах за отупване. Изиграхме набързо парите … Лили Късметлията спечели 15тина долара все пак. И това беше с казината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s