or all the crap in the world at one place

New York – ден първи

Добър вечер от Астория, Queens, New York City. Ето ме вече в Страната на Неогрънчените Възможности. Второто ми впечатление – ужасно задушно е тук. Влажността на въздуха е … не знам колко е, но е доста висока. Свиква се, но в началото едва се диша. Тютюнопушенето е забранено на много места, но не мисля че има нужда – ако трябва да ходя навън и да избирам м/у дишане и пушене, избора е лесен 🙂

Но да започна от началото. В началото беше притеснението – дали ще успея да се кача на полета, дали след като слеза, ще ме пуснат да вляза в страната… нищо че имам виза, чувал съм колко се заяждат имиграционните и съм подготвил 1000 неща, за да докажа, че не искам да мигрирам, че нямам нужда да работя нелегално и прочие. Банково извлечение, писмо от работодателя ми, пари в кеш, адреси и телефони на всичките ми домакини в страната. След едночасово чакане за чек-in на опашка с досадни франсета и гадните им дечица (нищо личнo… а бе доста лично е всъщност – адски са ми досадни повечето от тях), осем часов полет, досада, досада, досада…  и ето ме кацнал на JFK, бързащ за среща със съдбата ми. Изненада – американците били по-добре организирани от франсетата – има над 35 кабинки с емиграционни офицери, всеки един гледащ страшно и изпитателно, и страшно изпитателно даже.  Първото ми впечатление – всички те са представени от всичките възможни етноси… може би липсваше ескимос, но не съм убеден. В Франция всичките подобни длъжности са представени от бели франсета, доказани до девето коляно. Адмлинистративни длъжности се дават там на черни само ако са невероятно гадни и досадни. Но стига с франсетата, ще се опитам да не ги споменавам толкова в бъдеще, пък дано ги позабравя малко поне.

А емиграционния офицер, след като се заяде с две девоййки пред мен и ги въртя по 10 минути най-малко всяка, с мен се държа като абсолютен пич – даде ми една липсваща ми бланка да попълвам, каза да не чакам пак опашката, а да се върна директно при него и накрая си полафихме 4-5 минутки за ваканции, за това колко малко ваканция имат те, колко време ми трябва, за да обиколя страната. И то доста приятелски разговор, без неудобни и подвеждащи въпроси, без да ме гледа изпитателно. Колко добре можели да се разбират интелигентните хора. Не ме пита при кого отивам, имам ли работа, пари … Удари ми печата и всичко стана толкова бързо и лесно.

И така, ден първи, New York. След закуско-обяд посоката е Central Парк. Метрото е старо, износено, влаковете са направо изкарани от някои филм от преди 40-50 години… но пък са климатизирани. Което адски помага в тази влажна жега. Стигаме с Лили до парка, влизаме и се пренасям в един филм. Вече не ми е толкова реално, направо съм в някои филм… всичко това съм го виждал в толкова филми – танцуващи хора, лежащи хора, свирещи хора, пеещи хора… много хора тука бе !!! Навсякъде хора, а изглежда толкова голямо.Има полянки, гори, чешмички, езера, лодки, ресторантчета, вело алеи, вело рикши, отстрани се виждат високите сгради … и навсякъде хора.

След като се разходихме малко с Лили я изпратих до метрото и поех по пътя на самотния фотограф. Над 2 часa в парка, после излязох от него от източната страна, към Пето авеню и Парк  авеню, разходих се по тях  малко и тръгнах наобратно, по Пето, минавайки пак за малко през парка (имах нужда от пейка и чешмичкa), за да попадна след това в истинския град…

Много високи сгради, много хора, много туристи, много коли … а бе много !!! Всичко е по-много и толкова по-стресирано от сцената в парка. Но пак съм в същия американски филм.

Така,  стига ми толкова, нека да оставя нещо за утре, Лили сигурно също има план да ми показва, да не прекалявам днес, за да има за утре. Прибирам апарата и се прибирам да пиша, да обработвам снимки и да пия биричка … студена биричка. Е да, но тъкмо бях тръгнал в посока метро станцията и какво да видя – битак. Битпазар бе, точно като този в Бутан (село край Козлодуй, не държавата Бутан, прочуто с неделния си пазар). Продават се значи на шесто авеню парцалки за по 5 долара, шалчета, тениски и най-вече – шиш кебааааааап. Кеф ти грил колкото ти душа сака. Кажи че ориенталската култура  не е навсякъде. После ще ходят да се борят с « терористите » в Афганистан … май няма много смисъл, като шиш кебапа е вече на шесто авеню 🙂

Ето и част от снимките … малко са множко, от различни етапи на деня… май трябва да слагам само по десетина, но това от следващия път. Сега може да ги прехвърляте директно със стрелкичката 🙂

За презентацията е нужен JavaScript.


Повече снимки на страницата ми в Лицевата Книга. Тук мястото за снимки е ограничено и подбирам само основните снимки. В лицевата книга можете да видите всичко снимано :
Link към Албумчетата в Лицевата Книга

Край за днес, да оставим малко за утре. Поздрави на всички.

2 коментара

  1. Чакам текст как празнуват 4 юли. Когато аз бях там фоерверките на 4 юли бяха най най най-якото нещо, което бях виждала.
    И да отидеш до някой от техните Amusement парк. Такова животно в Европа няма!!!!
    Искам и ааааааааааааааз 🙂 Весело!!! много забавен текст (с частта за Бутан)

    05/07/2011 в 06:55

  2. Very nice, man! Искам разкази и снимки за Бронкс и Харлем 😉

    25/07/2011 в 11:25

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s