or all the crap in the world at one place

Утила,Бей Айландс, Хондурас

Пристигането в Утила беше… тежко. Набутаха ни в един голям катамаран, затворена консерва, уж с два климатика вътре, но все пак толкова задушно, че по едно време доста тежко се дишаше вътре. Особено когато заради голямото вълнение няколко от пасажерите започнаха да връщат закуската си. И така, седнал до една огромна черна кака, която заспа и започна да се поти, следователно мризмата на дезодорант и пот се смесиха в една тънка гадна воня, с миризма на преработени закуски, подскачайки по вълните, пристигнах в Утила. Уж съм плавал, морската ми болест е добре овладяна, но все пак по едно време започнах да преглъщам на сухо.
В Утила вече имахме резервация в Утила Dive Center, най-известното училище за гмуркаци (или гмурци, изберете си) , както и най-скъпото. Общо взето всичките училища предлагат едно и също, разликата е в големината на лодките им и хотела, които предлагат. Е, в УДЦ (Утила Дaив Center) хотела беше Манго Инн. , 4-звезден (всъщност надали е повече от три, но за пътешествениците това място е супер луксозно. Има си басейн, бар-ресторант … Е, не предлагат чиста хавлия, както в двата по-малко звездни хощела, в които работих. Та, пристигнахме в дайв-училището, там веднага ни качиха в един микробус, които ни закара на цели 4 минути до хотела. След почивка там, душ и прочие, следобеда продължи в класни занимания (да се чете като занимания в клас, все пак сме в училище), теоретичната част на курса за гмуркане в открито море (Open Water Diving), т.е. извън залив.

Инструктора ни беше Деклан, накратко Дек, около 42-45 годишен пич, един истински Мич Дюканън, излязъл от « Спасители на Плажа » – рус, леко оплешивяващ, с перфектен тен , сини очи и червени шорти… Особено като застане с ръце на кръста и разтворени крака (известната поза « Кристиано Роналдо »), си беше типичен спасител. Надявам се да съм направил снимка с него. Та Дек е ирландец, гмурка се откакто е станал на 13, и е най-опитният инструктор в УДЦ. Както и да е – теоретичната част беше скучна и логична, но пък е направена за всички нива интелигентност и всички възрастови групи възприемчивост.
Тъй като останалите дни бяха заети основно с гмуркане, сън и биропиене, ще разкажа малко за Утила.

Утила е по-малкият остров от двата Заливни острова. По-малък и по-евтин от Роaтан. На острова има само един град, които заема около 1/5 от острова. Останалата част е почти ненаселена, на места има по няколко къщи на брега или по някой хотел, но като цяло населението е съсредоточено в града. Почти половината остров е джунгла. В северната част на острова е Пъмпкин Hill (хълма на Тиквите), които всъщност е част от вулкана, създал острова. Залива на Пъмпкин Hill е част от кратера на вулкана. Там е и един от най-добрите плажове на острова.
Самият град е елементарен, както повечето карибски градчета – една главна улица, обикаляща около залива, една друга, която я пресича от дока в посока Пъмпкин Hill и това е. Почти всичко е разположено на главната улица – ресторанти, магазинчета, барове и училища за гмурци. Преброих 9 училища, гидовете казват, че има 12, всичките предлагат почти едно и също, само с различни цени, заради различните класи на хотела им. Пример : най-скъпи са УДЦ с цена на курса 309 долара, най-евтни –Парадисе диверс с цена на курса 238 УСД. Разликата от 70 долара е заради няколко неща – басейна и разположението на Манго Инн срещу смрадливите стаи на Парадaис Инн, разположени точно до дока. Както и нивото на инструкторите и цялата база, предполагам. Повечето прилични места се движат по средата на тези цени – около 260-270 долара.

Какво има в града – няколко прилични бара, които събират всичките ученици, мастъри и инструктори (има няколко нива при гмурците, най-високо е дайв инструктор, под него е дайв master), също така известен брой ресторанти, от скъпи и прескъпи до сравнително евтини и все пак вкусни. В един от баровете (Скид Роу) дават тениска , ако изпиеш 4 шота гифити, местният билков ром. Естествено, това беше едно от първите неща, които направих. Интересен бар е TreeTanic, бар в клоните на едно голямо дърво, с интересен декор и конструкция, както и с най-добрата музика в града. На повечето места, да не кажа в целият град, се стараят да оберат туриста с възможно най-високата цена. 10 процента сервизна такса се добавят отгоре на всяка сметка, независимо, че не се споменава в менюто.

Гмуркането мина добре – първите няколко урока се борих с дънното притегляне, опитвах нови техники. Мога да кажа, че независимо че не мога да плувам, веднъж слязъл под водата, се чувствам страхотно. В началото изгълтвах всичкият си въздух доста бързо – за 35-40 минути, на дълбочина под 16 метра. ( в сми – по-плитко от 16 метра). Гмуркането е като летене – издигаш, спускаш се, ползваш само силата на дробовете си, понякога и краката. В началото доста ритах с крака, което е безсмислено. Цялата цака е да ползваш възможно най-малко и най-плавни движения, без да ползваш ръцете си, почти без да ползваш краката. И да се наслаждаваш. А толкова визуална наслада под водата, около кораловият риф … неземно. чувствах се като космически кораб, изследващ нова планета. Невероятно богатство от цветове, от форми, от живот. И под водата цветовете се виждат по-ярко, формите се изострят, всичко изглежда по-голямо, по-близко… на една ръка разстояние. Естествено, нищо не може да се пипне, освен самият корал, което пък е строго забранено. Но самото преживяване – движиш се бавно над десетки цветни създания, над стотици форми, търсиш специални същества – скатове, раци, омари, октоподи… Водача първи ги забелязва, застава пред тях и сигнализира на другите с ръце. И се струпваме всички, кой легнал на дъното, кой с главата надолу, за да видим поредното невероятно създание. И всичко ни приема като изследователи, нищо не се защитава от нас.

При първите няколко гмуркания бяхме само четирима ученика, с един инструктор и трима мастери. Двама от четиримата бяха една хондураска двойка, чиято женска част се оказа доста кекава. Още на уроците на 3-4 метра дълбочина, девойката започна да прави кризи, сърцето я боляло, въздуха не и стигал. После, след като все пак ги изкара след нас няколко то упражнения, на дълбокото започна да се паникьосва, а накрая започна и да повръща на повърхността и изсимулира морска болест на лодката при повторното гмуркане. Мисля, че просто паниката и дойде много, плуването и беше доста зле над водата и май пристъпите на паника от водата около нея дойдоха в повече. Не че мога да я обвиня – всички сме различни, нямаме еднакво възприемане на нещата, някои могат, други – не. За да бъда честен, при някои от упражненията и аз се паникьосах, но успях да овладея реакцията, която си е съвсем естествена. Пример – има упражнение със сваляне на маската под водата, сваляш я, държиш я 5 секунди на гърдите си, после я слагаш и я изчистваш от водата. Да, ама като си свикнал да изравняваш налягането в нея с издишване през носа, като я свалиш, с всичката вода около носа си, съвсем естествено ти иде да вдишаш. Има и едно по-гадно упражнение – без маска трябва да преплуваш 10 метра. След това я слагаш пак и изравняваш. Добре, че инструктора ме хвана за раменете, че да не изплувам нагоре в пристъпа на паника … успях да пийна солена водица през носа… поне няколко гълтока ударих, преди да овладея паниката и да изчистя маската.

Смешно беше когато трябваше да взема изпита за плуване. Поисках разговор с Дек на четири уши и съвсем честно му обясних положението – от мен плувец не става. Изпита е 200 метра без лимит за време и 10 минути задържане на повърхността (флотинг). чуствам се добре във водата, страх нямам, ако се наложи да плувам до лодката или да я чакам да дойде, естествено, че ще го направя, все пак съм с плавници, маска и шнорхел. Е, той поиска да ме провери все пак колко не мога, та ми определи час да бъдем само двамата, да не се излагам пред всички. И се бухнах аз във водата за 10 минути, които се оказаха не чак толкова трудни. Даже си говорих с него през цялото време за глупости, той на кея, аз във водата. После опита да ме накара да опитам поне тея 200 метра, ама силици откъде ? Казах, че може някои друг път да пробвам и той … ме остави на мира. Ах, qué буено. В крайна сметка, ситуация в която да се налага да плувам без БЦД (bouyancy control device, т.е. надуваема с въздух жилетка) не мисля да ми се случва, взе ще оставя малко въздух в резервоара, за да надуя жилетката.

Та така – след доста упражнения, тестове, писмен изпит и 4 гмуркания, станах Open Water Diver. Това добре, am взе че ми хареса, та реших докато съм тук, да изкарам и курса за напреднали, за да увелича разрешената дълбочина на гмуркане, да науча някои нови техники… И за да се гмурна още 7 пъти/

Реших да сменя школата заради хотела им. Манго Инн е перфектното място, ако си ваканционер, на ваканция демек, идваш за няколко дена, гмуркаш се 10тина пъти и след това се прибираш у дома. Така социалните ти контакти минават в баровете, а хотела е само място за спане. Но за един “раницар”, пътешественик с раница демек, мястото за спане е място за контакти, за пийване, за хапване… за всичко, като един пореден дом. А Манго Инн не беше подобно място. Хората се разминаваха по пътеките, без едно елементарно “здрасти” или “добър ден”. Около басейна почти никoй не се събираше, да не говорим че беше забранено да се къпеш след 10h вечерта. А и не ми се даваха пак повече от средното ниво пари за следващото ниво на курса.
Та пообиколих останалите училища и си намерих едно на прилична цена, « Алтон’с », с малко хостелче, разположено на брега, с невероятна гледка към залива, с приятни хорица наоколо … и с 50 долара по-евтино. И там изкарах нивото за напреднали – гмурнах се на 30 метра до един потопен кораб, научих се да правя челна стойка под водата без да ползвам ръце, да вися във водата като една Тринити в Матрицата, без да се движа нагоре-надолу, да управлявам движението си само с дробовете… Доста научих, изкарах 5 учебни гмуркания и се сецнах. Глупава контузия, докато вдигах екипировката си от пода. Имах 2 гмуркания за удоволствие, подарък от училището, а пък и не можех почти да ходя, така че реших да остана още няколко дена. Жалка гледка си бях – едва ходещ, с ръка на кръста, боли, ама БОЛИ. И на сутринта, в която трябваше,  а не успях, да се гмуркам за удоволствие, лодката срещнала първите китови акули. Всички бяха въодушевени, само аз – нещастен. Вместо редовните 3-4 часа, лодката стоя 6 часа в открито море, само за да следва акулите. Накрая си легнах, да ми почива гърба, а и да не видя лицата на гмурците от лодката, като пристигнат. Завиждах, ама яката !!! И бях зелен от яд !!! Карък, абсолютен карък, да се сецна в четвъртък, 12ти и да не мога да се гмурна с акулите на 13ти, петък.

Два дена куцах, лежах, пих болкоуспокояващи… в събота следобед реших, че мога да се гмурна пак, за последен път. И беше както винаги фантастично. Даже по-добре, защото вече можех да се движа както аз реша – да левитирам като един Том Круз на една педя над пясъка, без да го докосвам, да оглеждам под скалите с главата надолу, да се издигам като балон с въздух рязко нагоре, да плувам по гръб, докато търся къде се е изгубил партньора ми. И всичко това без почти да мърдам крайник. Е, това ако не е фантастично. Само излизането от водата беше трудничко – не е лесно да свалиш плавниците с този схванат кръст.

Последната ми вечер мина интересно – беше последният тест на трима нови дайв мастъри – Сноркъл (шнорхел) теста. Този последен изпит е в три етапа :
1. И тримата (в случая две очарователни мацки и един младеж) са в пълно водно снаряжение (БЦД, плавници, шнорхел и маска с корективно стъкло), пуска им се музика, давят им се две халби с бира И под звуците на музиката, със секси танц, пиейки от халбите, трябва да си дадат цялата екипировка на дясно стоящият. Много забавно, да видиш как се прави стриптийз с плавници и маска.
2. Тримата застават един до друг, седнали с маска на лицето, всеки има по един човек с бутилка бира зад тях. При сигнал тримата помагачи едновременно пълнят маските им с бира, изцяло пълни маски. Всеки трябва да изпие през носа една бутилка бира, да изпразни маската си И да я вдигне на челото си. Едната девойка избълва половин бутилка бира на втората минута. Другите двама се справиха. Никога не бих могъл да мина този етап.
3. Тримата застават по същият начин, но с по шнорхел в устата, на върха на шнорхела има закрепена пластмасова бутилка отрязана И обърната обратно. Получава се перфектна фуния. Тримата помощници държат по туба водка микс, около литър и половина. При сигнал фуниите се пълнят, дайв мастърите започват да смучат от шнорхелите. Победител е първият, изпил цялата туба. Познайте колко е пиян след това.

След една бърза обиколка по баровете се прибрах да събирам багажа, ферибота беше в 6 сутринта.

В момента съм в един ужасно горещ автобус без климатик и пътувам към столицата. От радиото един проповедник се пени, направо си го представям как нарежда на микрофона с пяна на уста, размахал пръст назидателно. Спряхме в едно малко градче за 5 мин и всички в автобуса слязоха, за да си купят пакетче бананов чипс и бутилка безалкохолно. Даже си направиха мини-задръстване между качващи се и слизащи. Много интересен народ. Между другото всички тук са адски религиозни (не знам дали прилагателното “адски” подхожда на “религиозни”), както бяха и в Гуатемала. А в същото време се осъзнах, че гледам на лаптопа си филм, показващ голи сцени. Почуствах как всичките лелки тук ще ме линчуват, ако видят какво гледам… и го спрях. Минаваме по един малък мост, от него се открива гледка към големият мост, с липсваща средна част. Това а е вторият паднал мост, които виждам, явно или не ги строят сигурни, или течението на реката е наистина силно.

Та така, на път към Тегусигалпа, столицата на Хондурас, температурите се покачват значително от крайбрежието, а там не знам какво ме очаква.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s