or all the crap in the world at one place

Сан Фриско

Сан Фриско, града в който приключи моята връзка и започна моята любов 🙂
Фриско, града, който ме посрещна и изпрати с един самотен тромпет.

Сан Фран, града с хълмове, вятър и студено време.

Пристигнах в Фриско на обяд, а kауч-хоста ми щеше да се освободи чак вечерта, след работа. Разходка? Разходка, ама с тази раница хич не ми беше до разходки. Разходих се малко около фериботното пристанище, после се насочих към най-близкото до централната улица Starbucks coffee. SB – моят втори дом. Колко ли часове съм убил там, колко ли чувства съм почувствал и изживял, колко ли минути съм се чудил накъде сега. Даже имам идея за SB, безплатна – направете си хотел бе, хора. Или поне място, където да отсядат безделници като мен.

Както и да е, поседях си там 2 часа, намерих какво да правя до късната вечер – Кауч-сърфинга имаха събиране, някъде далеч, но пък какво от това – евтина бира, хора за разговор и възможност да намеря хора за разходка с кола до Гранд Каньон и Лас Вегас. След паузата се запътих към мястото, една черна мацка ми протъргува билета си за метро… и първото ми учудване от града дойде – в самия център метрото върви под земята, спира на определени спирки, но малко след центъра излиза над земята и можеш да го спираш и между спирките, като дръпнеш жицата за да кажеш на шофьора, че искаш да слезеш. Което доста забавя пътуването. Друго нещо, което преди това ми направи неприятно впечатление : Пред SB кафето, точно в центъра, 2ма черни гангстеро-рапъри пресичаха абсолютно напряко и неправилно улицата, една кола с някаква мацка шофьор наби спирачки и бипна на единия от тях. Той се обърна, почна да блъска по капака и да крещи, а другия отвори вратата до шофьора и закрещя и той. И никoй нищо не направи, даже и аз… какво ли мога да направя сам, освен да ме пребият.

Кауч (CS) срещата беше в един бар, последваха запознанства, бири, разговори кой от къде е и какво прави тук… редовните глупости. Домакина ми се обади, че не иска да идва там и че ме чака възможно най-бързо у тях. С голямо съжаление обърнах току-що взетата бира на екс и се запътих. Той самия се оказа 25 годишен младеж, записал се преди седмица в сайт-а, аз му бях първия сърфист. И си личеше наистина, че не е готов още за подобна авантюра – предложи една немска бира, колкото да покаже че има стил, но не предложи никаква храна, гостоприемството му беше точно колкото да не е без хич. Поговорихме и ми даде одеало и възглавница, което ми беше достатъчно за момента.

На следващия ден ставането беше рано, младежа не искаше да ми даде ключ, така че трябваше да изляза с него към 9. Поседях в едно близко кафене, много приятно малко кафене със страхотно домашно капучино, порових си интернетo и след това се запътих към Heights Ashbury, квартал в горната част на града, там където хипарството се е зародило и запазило, точно до Golden Gate Park . Наистина красиво място – малки къщички в различни цветове, усмихнати хора, много малки магазинчета и доста ресторантчета и барове. Също и доста скитници, битници, хипари … но тях май ги има из цяла Америка, поне скитниците де. Разглеждах, ядох пица, след това се забих в парка да чета и да пиша.

И сега да ви кажа за това, с което Фриско е характерен – студено е. Един студен вятър духа, та се къса. Облаците минават с някава невероятна скорост в посока океана. Даже и да ти е добре на слънце (не горещо, само добре), ако пресечеш и минеш на сянка, ще замръзнеш. Седях на една пейка на слънце, като дойде сянката започнах да треперя … 2 часа следобяд беше, 2ри Септември, не би трябвало да е така, нали?!!

Други неща за Фриско – много хълмове, адски много хълмове, просто не върви да ходиш пеш повече от няколко пресечки. Имат си трамвай, тролеи … 2 долара за билетче. Ако щеш де – катери хълмовете ако не искаш :)))

Още нещо, което ми се случи в Heights Ashbury : На снимките по-долу ще видите една усмихната хипи девойка, която продаваше някакви накитчета. До нея – уличен поет. Попитах девойката дали мога да я снимам и докато щракна 2 снимки и изкочи отнякъде един скитник, абсолютно агресивен и видимо психично разстроен. Налетя срещу мен, псувайки и крещейки нещо, след което видя, че не ми е в категорията и ми се изплю в лицето. Добре, че не си свалям слънчевите очила, като снимам. След това изчезна нанякъде, продължавайки да псува. Девойчето се бе опитало да се намеси и да го успокои, а след това влезе в близкото кафене и ми донесе салфетки и чаша с вода, за да се измия. Адски смешно ми стана – Доброто и Злото ме срещнаха, една великолепна добра усмивка и един заплюващ ме бяс. Продължих да се усмихвам, какво да направя повече. И продължихме снимките с нея и поета.

2-рата вечер мина по барове, много виски, много приказки. Хората във Фриско са някак по-освободени – всеки се спира да поговори, ако сте един до друг с цигара в ръка просто няма начин да не потече разговор, за каквото и да е. Домакина ми се прояви много недомакински – след няколко бара едни негови приятелки шведки поискаха да ходят да танцуват, да ги заведе тоест. И той ни заведе всички, но аз след няколко крачки в дискотеката, едно толкова омразно изглеждащо място (типична тясна дискотечка с последните хитове, блъскащи се хора, дълга опашка пред бара и тоалетната), го намерих и му казах, че не мога да остана, че съм уморен и бих желал да полегна. На което той реагира с много притеснение, с нежелание да ми даде ключ, за да се прибера, с много обяснения … почти ме накара да му се моля, но накрая все пак даде ключове и се прибрах успешно.

Ден три беше в търсене на хостел, лека дрямка, после разходка из Chinatown с новия ми приятел, Мартин, младеж живеещ в Barcelona, но с аржентински произход. Имал интервю с Google, те му платили билета до щатите, та решил да си удължи ваканцията и да остане 2 седмици. Не бил доволен от Barcelona, вече 5 години бил там, но било трудно, особено за приятелката му. Та мислел да се мести в Мексико. Интересен индивид, който срещнах в хостела, доста сдържан, но все пак интересен. А Chinatown ме удиви – пъти по-голям от варианта в Париж, по-голям и от този в NYC. Навсякъде шум, блъскащи се малки жълти хора, мизерия, мръсотия, закусвални, магазини, графити по стените, фенери и китайски знамена. Интересно, но видях едно тибетско знаме сред всичките китайски знамена на един голям червен покрив. Не знам точно какво трябваше да означава това, но ми направи впечатление. Ядохме някакви китайски специалитети, после оправихме по няколко бири и вечерта приключи за мен.

Ден четири – екскурзия с доста голяма група кауч сърфъри през Golden Gate Bridge до Саусалито, едно близко селце с голяма марина. Имаше един местен доста закръглен младеж, който през седмица правеше това за кауч сърфърите в града, вече беше загубил бройката, но каза бегло че са между 50 и 70. Та, 16 бодри туриста се запътихме към моста, с градски транспорт до него, но … мост нямаше. Една мъгла се беше пуснала над моста, много малка част от него се виждаше. Самия мост е малко под 2 мили, свързва Сан Фриско със Саусалито на север. Другият мост на града е Bay Bridge, свързващ го с Oakland на изток. По самия мост, освен коли, беше лудница – на едно тротоарче трябваше да има място за колоездачи и пешеходци, постоянно някой колоездач се провикваше за място. И адски много хора вървяха. На някои от колоните на моста имаше големи табели “Криза? Винаги има решение, обадете се на този телефонен номер, не скачайте” и от долу телефон. Не забелязах дали е платен само, дали му се пъхат монетки. Но пък, ако някой няма монетки, може да се махне от моста само за да намери монета, пък току –виж размислил, нали? :))) В Саусалито беше наистина по-топло от Сан Фран, но пак не беше типично лято, чустваше се нещо нервно във въздуха. Успях да обядвам един сладолед, голям и шоколадов, и да се поразходя между лодките, за да разпитам дали някой случайно не заминава тези дни на юг. Нямах късмет, но все някъде ще успея да си намеря лодка, не се притеснявам за това. Едва успях да хвана групата, която вече се качваше на ферибота, даже прередих половината опашка, за да успея да се кача с моята групичка. Все пак, имахме още една задача за деня – тайвански ресторант и доста бира, за дестресиране 🙂 Много евтин ресторант – халба бира за 2 долара, питчер (кана) за 8 долара. Жалко, че нямаше време за цял питчер, трябваше да ходя да си вземам раницата от хостела и да потеглям за автогарата.

На самата автогара се запознах с още един интересен индивид. Аз, общо взето, май умея да се запознавам с подобни индивиди. А и американците, както казах, са доста лесни за разговор – споделят ти веднага всичко, без да се притесняват, абсолютно освободени са повечето. Та въпросния беше шофьор на камион, пътуваше за Далас, Texas, за да поеме някаква работа. Но преди това беше работил като учител по английски в Китай доста време, сега мечтаеше да посъбере пак пари и да тръгне да обикаля и той света, като искаше да стигне до Източна Европа (Полша, Украйна), за да преподава там английски. Доста разговорлив беше. Както и бабето, което ми се натресе след това в автобуса, не спираше да ми говори нещо, да ми обяснява, че ходела на училище сега, за да се учи на компютри. Добре че имах слушалки.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s