or all the crap in the world at one place

Сан Диего

От Сан Фриско хванах пак нощен автобус и след една нощ, на другия ден бях към обяд в Сан Диего. Поредното кафе за скриване от жегата, престой над час там, след това обиколка в центъра. Горещичко си беше, а домакина ми щеше да се прибере чак към 7 вечерта. Определено е неудобно да се разхождаш с 25 кила раница на гърба и 10 отпред на гърдите. Особено като се озовеш в някоя туристическа зона, в каквато попаднах. Туристите, всичките накипрени с бели тениски с якички, бели козирки, къси панталонки, всичките се дърпаха от мен, все едно съм прокажен. Хем бях културно облечен, но явно багажа ми им говори нещо.

Патрик се прибра към 19h, хванах такси до тях, защото се оказа че в този ден автобуса не работи, а той живее в North Park, на север от парка Балбоа. Там само успях да се преоблека и тръгнахме към къщата на някакъв негов приятел, там се събирали да гледат последния сезон на „True Blood“, вампирски сериал. Като ми каза “вампирски сериал” нещо ми понамириса, но като влезнах в салона на приятеля му ми стана ясно – попаднал съм в гей общност. Повечето от младежите бяха с една лека спирала, типично по вампирски. Пихме по бира, гледахме последния епизод от сезона, след това решиха да ходим на бар. Караоке бар. Гей караоке бар.

Наистина беше много забавно. За първи път бях в подобно място, нo истински се забавлявах с изпълненията, с искреността на хората. Всичките се оказаха невероятно свежи и забавни, наистина неподправени, просто се радваха да бъдат там и да се забавляват. Даже имаше няколко намигвания към мен отстрани, но повече от това не получих. Нa въпроса ми „личи ли ми че съм хетеросексуален, straight?“ един от компанията ми каза „Личи ти че си европеец, не приличаш нито на обратен, нито на прав“. Това с европееца не го схванах особено, но … толкова по въпроса.

Втория ми ден от престоя при Патрик беше основно разходки из парка Балбоа, който е доста испански като архитектура, Попаднах на едно басейнче с лилий, на които не можах да се нарадвам да ги снимам в дъжда. Направих и кратка разходка из града, но там нищо интересно не намерих, та се прибрах по някое време да спя. Тази вечер мина без барове.

На следващия ден трябваше да сменя домакина. Подслони ме Матт, току-що дипломирал се логопед, на 23, истински свеж и типичен американец в лице и стойка. Живее почти в центъра, до квартал, наречен “Малката Италия”. Живее в мезонета на Байрън, 37 годишен пич, който наследил от баба си много пари и цял живот нищо не правил, само се забавлявал. Мезонета бил предназначен за каучсърфинг хостел. Имаше 3 спални с санитарен възел, голям салон, голяма тераса, малко балконче и беше някаква джунгла на вкусове и временни интереси. Трапецарията беше в китайски стил, салона египетски, терасата беше джунгла … невероятно място, подслонило в момента петима почти постоянно пребиваващи, още двама каучсърфиста и мен. Имаше място за всички. И всичките, с които успях да говоря или да изляза на по бира, бяха много интересни като хора. Bill и Седрик са програмисти, разработили една програма с маркетинг насоченост, в момента печелеха достатъчно пари от нея, като я предлагаха на маркетинг агенции и от време на време коригираха някоя грешка или неизправност. Седрик е видео-оператор, почитател на екстремни спортове, ходеше насам-натам да снима клипове и после да ги монтира за различни реклaмни кaмпании. Хасам е от ирански произход, роден там и докаран в щатите на 15. Той е биохимик, прави разни бионаучни опити и изследвания. Jeremy е бивш моряк от военния флот. След като го увoлнили заради алкохол, е безработен и всичко което прави е да пуши трева, да пие кафе през деня и бири вечерта. Доста бири успя да измуфти, ей така, без да се притеснява. Единия каучсърфър, с който ходих на плаж, Маршъл, е саксофонист в група от Канзас Сити, него го видях само за един ден, защото на другия замина за Канзас на концерт.

Как си прекарах времето в тази чудна общност : ами, като местен. Сутрин ходех на кафе в Малката Италия, поседявах там с Jeremy или с някой друг. Следобяд ходех на плаж – веднъж на острова Коронаро , който е едно доста нафукано място в залива на Сан Диего. Много малки сладки къщурки, но освен това и голф парк, няколко големи частни палата, други не толкова големи … и хотели, хотели, бутичета… типично намазано турист-място. В друг ден ходих с Маршъл в Ocean Beach – сърфисткото предградие на Сан Диего. Изглеждаше доста евтино място за живеене, но се оказа, че не е точно така. Но самия стил на градчето много ми напомни за Tortilla Flat на Стайнбек – лежерно, отпуснато, топло… хората не бързат абсолютно за никъде, има много барове и ресторанчета, които не са скъпи. Та, в Ocean beach, ходих още един път – за джаз фест. Само дето джаз феста бил през деня, та двамата с Бил само изпихме по няколко бири, после се върнахме в града, пак в Малката Италия, да пием коктейли в едно малко по-луксозно заведение.

Един цял ден обикалях и да си търся лодка из всичките марини на Сан Диего, общо 6 или 7. Доста ходене падна, доста обикаляне, питане. Намерих в един местен морски вестник обява на двама БГ капитани, звъннах на единия и получих обещание, че „като излезе нещо веднага ще ти звънна, но няма да е по-рано от 30 дни, сега не е сезона за Мексико и надолу“. Оставих си обявата, че си търся лодка на няколко табла, оставих адрес и телефон на няколко док-мастъри, та ако чуят нещо да ми се обадят. Много ходене и никаква лодка. Успях и да се шмугна в Яхт клуба на Сан Диего, с частна охрана, с басейни и тенискортове вътре, ресторанти и барове. Но и там нищо, освен че ми препоръчаха да седна в бара да пия и да питам хората наоколо. То добра идея, ама с моите финанси и омачкания ми вид хич не бях за това място май.

С бандата даже отидохме и на бит-Пазар. Типичен нашенски битак, в който всеки продава каквото му попадне. Те си търсеха по-голяма маса за терасата, та реших и аз да се разходя с тях. Но нищо ново не видях, освен че успях да си купя една книга за долар (Кърт Вонегът, “ Фокус-бокус „).

След няколко дена чакане някой да ми се обади, реших че прекалено съм се застоял. Имах преди това идея да остана месец в СД, да си намеря квартира и някаква работа на черно, само за да изчакам лодка да се появи, но … ми писна, застоях се. Почуствах нуждата да търся нещо различно, нещо ново за сетивата и за душата. Трябваше ми Пътя, седенето на едно място ми докарарваше само мисловни задръствания, за това реших да се махам.

Да тръгна на Юг – Ла Паз, Бахa California, Мексико.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s