or all the crap in the world at one place

През планините към Западният бряг

За планинския период ще разкажа бегло, тъй като повечето време беше разходки из планината, четене на книга, писане и спане.

От Sliverthorne, където ме остави Къртис, успях да стопирам до резервата Green Mountain. Взе ме един местен, който ми каза, че кампинга, към който съм се насочил не е добър, нямало никаква сянка и бил много близо до пътя. Закара ме до по-добрия, от другата страна на езерото, в страхотна борова горичка, до един път познат само на местните. Страхотно място със страхотна гледка, а Green Mountain се издигаше точно пред мен, в единия край на езерото. Езера в Скалистите планини има много и повечето са красиви гледки. Което и да изберете, няма да съжалите, стига да е малко по-далеч от градчетата. Два дена на това място и потеглих към Вeйл ( Vail ), доста курортен град, от нивото на Аспен. Там останах за една вечер на кауч сърфинг, при Доуг – 37 годишен собственик на IT фирма, живеещ сам, леко самодоволен от парите, които изкарва. Разведе ме из града с спортно си Ауди ТТ, вечеряхме в ресторант, в който той почти плати сметката (все пак ме остави да дам 20 долара и аз). През цялото време ми набиваше в очите колко е добре и колко е доволен от живота си, но в същото време постоянно ми казваше, че трябва да му върна жеста и да го поканя на гости там, където се установя. Странна птица.
На следващия ден ходихме да гледаме етапа на колоездачната обиколка на Скалистите планини (не е на цяла Америка), беше доста забавно. Доста хора бяха се събрали да зяпат, да правят шоу, да хлопат със звънци, да подвикват на състезателите да натискат педалите. Забавно, но и адски горещо – невероятно слънчев и горещ ден. След състезанието Доуг ме закара с другата си кола до кампинга, който не беше много далеч от градчето, в който си намерих място и едва разпънал и седнал да вечерям, заваля. И така цяла нощ. Палатката се оказа точно както я описваха – не елиминираше добре конденза, а навън температурите падаха доста, поради което на сутринта конденза от вътрешната страна беше доста заплашителен. Ден номер 2 в кампинга прекарах в разходка из планината – катерих връх, видях снежно езеро, осем часа ми отне цялата разходка, след което на прибиране краката ми се оплитаха и трепереха от умора. И пак, едва седнал да вечерям – заваля. Невероятен късмет, няма какво. Все пак се радвах на деня, на чуствата, които предизвика планината и на снимките, които направих.

Едно основно нещо за къмпингите в Скалистите планини – нямат душове, някой нямат и питейна вода, а тоалетните са биологично разграждащи, т.е. всичко пада в една дупка долу и само му се хвърля малко пръст отгоре. Има и такива с душове де, но не и в планината. С Лили бяхме в Cape Cod , там пак нямаше всички удобства, на които сме свикнали в България, но поне имаше душове (на които се ощавихме) и тоалетни. Цената за това – 40 долара на място (палатка, кола, 2ма човека). В планината цената за без душове, само тоалетни и може би питейна вода – 17 долара. Само в един спах без пари, защото нямаше нищо, а и никой, който да се занимава с събиране на пари.

От Вeйл планинския ми период свърши, хванах си автобус към Salt Lake City. Голям преход общо 15 ч, със смяна на автобуса, която продължи 6 часа в едно мотелско лоби. Автогарата на Grand Junction, където тряваше да сменям автобуса, я заключваха в 7 часа вечерта, а автобуса трябваше да дойде в полунощ. За да не седя сам на улицата ми предложиха да ме закарат още малко по пътя, до следващата спирка, където спираше и моя автобус към Salt Lake City . В автобуса до мен седна един голям, черен и приказлив чичо.Чичо, чичо, колко да е чичо – сигурно 10 тина години да е по-възрастен, как се води тази категория? Та той, като ме видя че пиша, започна да любопитничи, какво пиша, какъв стил е и прочие. След това последва неизменното – “ И аз имам една идея за филм, даже и сериал може да стане от това”. Не помня кой писател го беше казал (всъщност Urskin Coldwell или беше просто като в разказа “Геният” на Сароян), но всеки си мисли, че има перфектната идея, невероятния живот за описване, невероятната случка. И това от много време насам. И този черния също имаше идея, но … не знаеше на кого да се довери да я опише, да направи сценария, за да не му я откраднат. За малко да се предложа аз 🙂

Salt Lake City : Стигнах там рано рано сутринта, към 6 часа, заради което решох да остана поне час и нещо на автогарата, за да не будя кауч сърфинг домакина си толкова рано. Той ми беше казал, че предния ден има бирфест, та предположих, че няма да му се става рано заради мен. час по-късно хванах едно такси за ушите и намерих адреса, но домакина не пожела да си вдигне телефона, явно наистина е било добър бирфест. Та се опънах на една пейка, намерих незащитена мрежа (интернет) и почаках още около 2 часа, когато вече настойчиво го събудих.

Мат живее с приятелката си, Кати, и са една много сладка и усмихната двойка. Той има собствена фирма за цялостна уеб маркетинг кaмпания – от продукт прави уеб сайт, промотира го и т.н. Кати е на 25, правила road trip на Америка и преди 4 месеца попаднала на Мат, чрез кауч сърфинг, и така останала. В момента работи в Call Center и се чуди дали да се прибере в малкото си фермерско градче в Illinois или да се наслаждава още на живота.

Самия Salt Lake City се оказа доста скучно и депресиращо място – голям пек, наистина много горещо, празен в неделя град, почти всички магазини са затворили, останалите затварят в 2 следобяд. Посетих мормонския храм, в градините му обикалят по двойки около 21 годишни девойки и заговарят хората, за да им обяснят каква е религията им и да опитат да приобщят някой към нея. Почти всички бяха от латино-американски произход, много странно. Мен нещо ме подминаха, не ме заговориха, сигурно не съм приличал на жертва. Храма им не беше нищо особено, имат една по-голяма църква, но тя не беше отворена за посещения, била само за сватби и религиозни мормонски обреди. чудна работа – хем искат да си рекламират религията, хем си държат голямата църква затворена за посещения.
Градът наистина беше подтискащ, а центъра му – малък. От самия център като погледнеш на север и на 800 метра виждаш вече края на града или по-скоро един пръстен хълм с разпръснати къщички, без дървета почти по него. Малък град, само 250 хиляди жители, но над 2 милиона живеещи около него. Улиците му бяха абсолютно точна мрежа от квадрати, еднакво големи, именовани просто : 1000 Изток до 800 Запад и 1000 Север до 700 Юг (това са имената на улиците). Транспорта в града – 3 трамвайни линии и няколко автобусни. чакаш трамвай, независимо дали е делничен ден или не, към 10 до 15 мин. Което в тази жега е доста непоносимо. След обиколка на центъра за малко над час, само пеша, едва намерих отворен Starbucks, в който да седна и да прекарам 2-3 часа на климатик, с кафе и нетбука ми. Нямаше какво повече да се види от града, това е.

Вечерта моите домакини ме заведоха на гости при друг каучсърфър и неговите гости. По едно време дойдоха и още, просто минаващи през града. Получи се доста забавно импровизирано парти, с вино, бира и доста смях. Две девойки дойдоха с един голям натоварен ВВ bus, тръгнали към Бърнинг Man и решили да се отбият. BURNING MAN е ежегоден фестивал в пустинята, до Рино, в който се събират всякакви артисти, правят се експозиции на открито, проповядва се свободна любов, повечето хора ходят полуголи, консумират се големи количества психотропни вещества…. и накрая се гори един голям сламен човек. Място за освободени хора.

На следващия ден оставихме Мат да работи вкъщи и с Кати отидохме на разходка до близките планини. А планини около SLC има доста. Нали все пак там правиха Зимни Олимийски игри. И колкото беше горещо и неприятно в града, толкова беше прохладно в планината. Изкачихме се до Водопада на Поничката – водата падаше през една дупка в една пещера точно като в поничка. Хубава гледка, интересен разговор за Бог, християнството, църквата и религиите като цяло. Вечерта им сготвих една мусака и таратор, те поканиха и гости и всички си облизаха чиниите, някои даже по 3 пъти си сипваха. Много голям успех пожънах.

Последва още един ден из града, разходка, голяма кафе пауза и на вечерта хванах автобуса са Сан Франциско, Калифорния. Със съжаление се разделих с Мат и Кати, двама наистина приятни и усмихнати младежа, на които със сигурност мога да кажа приятели вече – най-приятния ми кауч престой до сега, доста лесни разговори и приятна обстановка.
Новата посока – Западния бряг. Не знам какво ме чака там…

За презентацията е нужен JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s