or all the crap in the world at one place

Остров Ометепе

Седя на една дървена веранда, пия ромче, пред мен залязва едно огромно езеро, а от двете ми страни има два вулкана. С този ред искам да поздравя моят предсказващ приятел Д.Д.Димитров, който веднъж ми нарисува точно тази сцена (само дето беше море, не езеро) и каза, че в този момент ще съм оставил всички сърдечни проблеми зад мен и ще пиша слънчеви разкази. Дикс, едно не позна – не пиша, МЪРЗИ МЕ !!! предпочитам да си пия ромчето и да блея доволно !!! Но всичко друго позна (без морето).

Та, остров Ометепе : Всички имате Google и Уикипедия, та сигурно можете и сами да намерите информацията, но все пак да ви кажа (все пак да си кажа аз). Езерото Никарагуа е около 8 000 квадратни километра в юго-западна Никарагуа. Самият остров се състои от два вулкана и обграждащите ги ивица земя. Изглежда малък, но от главното пристанище (Майогалпа) до срещуположният вулкан е почти час път, около 60 км. по път, построен от тротоарни плочки, на места асфалт. Има общо три селища, не повече от 3-4 хиляди жители всяко (поне така изглежда). Малки къщички, малки магазинчета, местните са свикнали с чуждоземци, почти не ни обръщат внимание. А туристи има доста – една голяма плажна ивица с няколко хотела по нея, други места по брега, с хотели и частни паркове.

В пристанищният град Майогалпа няма какво да се прави, ама хич. Пристигнахме в него с Камила и Евелина (с които пристигнах от Дървесната къща) в ранния следобед, с един пушещ ферибот, натоварил петдесетина човека и доста стока. Гледката на един приближаващ се остров с два вулкана е наистина сърцеразтуптяваща.


Но после, с първите си стъпки в града, почуствах как ме гризва разочарованието. Разходката из “града” трае 20 мин. Така се обикалят 2-3 улици и после няма къде да се иде, особено привечер. Настанихме се в хостела « Старият Индианец », притежаван от няколко френски хипита. Много приятни хора, обясняваха ни за острова, готвиха ни (срещу заплщане де), дадоха ни отделна стая на цената на общата спалня. Храната я готвеше една възрастна леля, с постоянна усмивка, наистина много добро, чистосърдечно излъчване. С нея си говорихме една вечер доста време, с нея и собственичката, за какво ли не – Франция, България, Централна Америка, хостели, хора, нрави … и ХРАНА !!! Все пак – с франсета говоря, няма как да не се заговорим за манджа. В двора на хостела, както и в едно заградено място до двора, бяха направили приют за животни. Имаха 5 сърнички (3 сърни и два сръднака), а в заграденото място имаха няколко маймуни. Едната сърна даже беше много нахална – постоянно идваше да проси от мен, мен и само от мен. Не знам какво и стана, но поне на няколко пъти трябваше да я изблъсквам от мен, защото не спираше да ближе ръката ми.

Ден 1 на Ометепе прекарахме в разходки – първо един малък плаж на 5-6 километра от града, после разходка до едно близко малко селце, на стоп, да видим една лагуна и още един плаж. Общ резултат – хубави гледки към 2-та вулкана от два различни плажа, но имаше много пясъчни мушички, които се набиваха в ноздри,очи и уши…накрая се предадохме, походихме доста по пътя, преди да ни вземе последният автобус, видяхме една поредна изумително красива гледка на залез и вулкан И това беше.

На вторият ден Евелина си тръгна в посока Коста Рика, а аз и Камила хванахме автобус за Санта Круз и хостела “Литтле Морган’с” (Малкият Морган). И така се озовах на поредното лепливо място, абсолютно същият дух като Каса де ла Игуана в Ливингстон. И разпознах тази висяща във въздуха вибрация веднага, ама защо ли не се обърнах да си тръгна. Ей ме на – 4 дена вече тук, як мързел, само два дена плаж и един ден вело-обиколка на острова (само на северната му част).
Но иначе – нищо. От масата за закуска ставаме в 12… обикновено, за да започнем с бирата. После някой все пак решава, че ще правим нещо… И след около час тръгваме да правим нещо или пък всеки решава, че ще прави нещо самостоятелно – книжка, футбол по телевизията или плаж. Да, пак има сателитна телевизия, въобще не е толкова диво, особено като си в собствеността на ирландец, фен на Ливърпул.


Основно занимание вечер – задружно гледане на залеза, после висене в бара за празни приказки и изпразване на бири. чувствам, че вече ми е трудно да водя тея празни разговори, повтарящи се въпроси, хората даже не се стараят да запомнят името ти. А аз се отегчих да разказвам историята си, измислих си нова – казвам се Уоли и съм от Хонолулу, Хава?. Бил съм намерен на улицата и осиновен от възрастна жена, местна. Сега, когато вече я няма между нас, тя ми остави достатъчно пари, за да пътувам И да намеря къде е бил дома ми, в коя страна, в кой град. Така разбрах, че говоря френски, когато пристигнах в Париж. Преди никога не съм знаел, че говоря френски. Вече пътувам 7 години, бил съм в 58 държави, но още не съм намерил дома си. Звучи ли истинско ?! Не знам дали за вас звучи истинско, но за няколко човека, на които го разказах, звучеше. Една девойка наистина се върза, даже не ме и попита защо не говоря с хавайски акцент ( за което също имам вече добър отговор).

Но скоро, след като направя една бърза забежка за гмуркане на Царевичните острови, ще се опитам да излезна от туристическия поток, от местата, на които всички туристи посещават и се срещам с все същите хора. Искам да съм сам с местните, даже и да не съм на толкова известно красиви места. Мислех да тръгна ден по-рано, но се заформи компания да тръгнем заедно за Корн Aйландс – Камила (вечно гладната швейцарка), Том (усмихнатия нерешителен израелец) и Стефания (вечно недоволната италианка).
Надявам се утре да успея да се изтръгна от лапите на този остров, след което ме чака 30 часа път до Little Corn Island (Малкият Царевичен остров) – един автобус, 2 скоростни лодки и един ферибот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s