or all the crap in the world at one place

Ометепе – Корн Айландс

Рама, Никарагуа : пет часа сутринта е, хванах автобуса в 9 и половина вечерта от Ал Майорео, предградие на Манагуа, на около 30 мин с такси. В Центрамерика трябва да знаеш да се пазариш – след като слязох от автобуса, идващ от Гранада, цената за такси беше 250 кордобас, после свали на 200, след това един шофьор предложи 150. В крайна сметка хванах такси за 100, като мисля, че можех да сваля цената на 90 или 80, ама не ми се занимаваше повече. А за около 30 мин с такси цената беше добра, все пак имаше трафик и ме закараха на поне 15-20 километра. В таксито се заговорихме с шофьора, много положителен младеж, за живота в столицата, колко пари изкарва и прочие. В добър ден изкарва около 40 долара – 20 за бензин, 15 за изплащане на колата (или за фирмата, не разбрах дали плаща колата, за да остане за него)… остават 4-5 долара за него, на ден. В Манагуа бирата в бар е малко под долар (по-евтино от Гранада), сиренето – 2 долара за ливра, т.е. 4 за кило, месото – 8 долара за ливра (ливрата май е малко под половин кило, трябва да го проверя, срамота е да съм тук вече няколко месеца и да не съм много сигурен). Между другото, в Гранада купувахме сирене – бяло саламурено сирене, малко пресолено, но все пак СИРЕНЕЕЕЕЕ. Буца половин кило на окомер беше около 40 кордобас, почти 2 долара, ама на пазара, там е по-евтинко. Както и да е, обясних му за цените в България (които са почти същите, по последни спомени), но пък в България изкарваме малко повече пари от тези 200-300 долара, които той изкарва ако има само добри дни. Добре де, не всички в България ги изкарват, но таксиметров шофьор (а бе да си му кажа бакшиш) в София сигурно прави малко повече. Както и да е. Младежа все пак беше доволен от живота си там – живее, в според него, най-сигурната държава в Центрамерика, успява даже да спести някой лев, иска да иде на екскурзия до Мексико, пусна ми даже мексиканска мариaчи музика и се разговорихме за Хосе Алфредо Хименес, един култов мариaчи композитор и музикант.

Пича ме закара до автогарата, не се опита да ме излъже, помогна ми с багажа и накрая ми стисна ръката, пожела ми “добър път и много щастие”… тея никарагуанци знаят как да бъдат любезни, може би най-гостоприемният и добър народ наоколо. Купих си билет за автобуса, внесох си вътре голямата раница (което е учудващо, обикновено е под или над автобуса) и зачаках. Естествено, автобуса не тръгна в 9 и половина, а чак в 10, наблъскан до ушите с хора и много багаж. Аз – на най-тясното място, разстоянията между седалките бяха различни, облегалката счупена, а до мен една дебелшка и добра леля, която знаеше къде е България, даже беше учила в нея (И работила в някаква мина, имала даже връзка с българин, ама после я изгонили от страната или отзовали по политическа линия, след като паднал комунизма тук). Иначе автобуса беше стар BLUEBIRD, 60 местен, голямо чудовище, но все пак наредиха около 10 пластмасови баки за боя в коридора, за да сядат и там хора. Като го видях това спрях да си само оплаквам положението- поне имах облегалка. Ужасно пътуване все пак, почти не спах, притиснат от лелята и облегалката. Направихме една спирка само и се получи страшна какафония – вътре нахлуват лелите, продаващи “кесийо”, а пътниците се блъскат за да излезнат по нужда. Все пак имах времето за цигарка, тоалетна и среднощна закуска. Кесийо е лист тортия, лист прясно сирене, навити на руло и уплътнени с кисел лук, зелева салата и салса. Вкусно, само зависи от колко е солено сиренето, принципно това сирене е доста безсолно.

След пристигането в Рама и известни перипетии на дока, за да си купя билет за лодката за Блуфилдс, накрая се сдобих с билет, кафе и зачаках. Едва гледам от умора, но все пак се чудя на себе си – къде се загуби пътешественика в мен, какъв е този турист на негово място. Имам някакъв страх, страх ме е от хората, независимо че знам че това са нормални добри хора, бедни и любезни. Преди не ме беше страх, можех да пътувам на стоп, да спя на улицата и да вярвам на кармата си. Сега се чувствам развален – толкова туристи, с които се срещнах и живях, толкова развалени западни яйца, всичките със страховете си – да не бъдат ограбени, да не бъдат прецакани, да не бъдат застрашени по какъвто и да е начин. Сещам се за преди ден само – казах на спътниците си да ме оставят аз да преговарям за всяка цена, защото като начало всичко започва на двойна цена. И въпреки всичко ги беше страх ; “Ама защо да не хванем сега този автобус?” , “Ама това официално такси ли е?”, “Ама да не вземе да ни ограби сега?!”. А бе, хора, свалям ви цената от 2 долара за глава на само един, товаря си багажа, мислите ли, че ще се кача, ако сделката не е сигурна и добра??!! А те се туткат и плюнчат. Ей, писна ми да пътувам с развалени и страхливи туристи. И като се заговорих за тях – ами все пак не дойдоха с мен, пътувам сам. Останах да ги чакам, уж всички щяха да идват с мен на път, всеки един от тях ме пита поне 7 пъти за плана, къде ще спираме, колко пари, колко време, даже почнаха да ми задават въпроси за място, където никога не съм бил : “Ами там има ли интернет?”, “А какво се прави вечер там?”, “колко време е добре да се остане там?”, “колко пари да изтегля, там има ли банкомати?” … Хора, да виждате табелка на гърдите ми “ТУРИСТИЧЕСКИ ГИД”?!! НЕ СЪМ БИЛ ТАМ, ПЕТ ПЪТИ ВЕЧЕ ГО КАЗВАМ!!! Накрая започнах да съчинявам история : Ето тоя бар е много як, страшна музика на живо, тоя хостел е евтин… доста приятели пътешественици ми даваха съвети през Лицевата Книга наистина за барове и хостели… но все пак това е един остров, който се обхожда за 30 мин. И накрая, независимо че останах ден повече, за да ги чакам, след като стигнахме до Гранада, на път за Манагуа, всеки един от тях си намери различно оправдание – 1. Нямам много време останало, само 2 седмици имам, ще хвана самолет до там, за 160 долара (моя вариант беше за 40 долара). 2. Много ми е стресирано така, всичко е много набързо, не ми се пътува с автобус… 3. Имам нова татуировка, не мога да пътувам с автобус сега (това беше може би най-валидното оправдание, ама автобуса беше само пет часа). Както и да е, научих си урока. Може би ще ги видя на острова, ако успеят да намерят места в някой полет, но ми е все тая, нищо повече не искам да имам с подобни същества. Вечер преди това седяха 30 минути, не можещи да вземат решение дали да вечерят сега, след малко и къде. А всичко беше на 2 мин. разстояние. Тръгнал съм да планувам с подобни хора 30 часов трип…

Ето ме вече в Блуфилдс, в 7 и половина, след час и половина в брулена от вятъра скоростна лодка. Лелята ме предупреди, че ще е студено, аз що се правя на корав българин … държа на студ, ама тоя вятър ме вкочани. Иначе беше красиво, в моментите в които не заспивах от умора и не мислех за студа. Джеймс, моят приятел дърводелец, беше прав – това място е “гъза на цивилизацията” или казано на английски “the civilization shithole”. Първо се оказа, че ферибот за Корн Айландс има само в Сряда и Неделя. Бях предупреден за това, но все пак реших да чакам моите туристически спътници. Но все си мислех, че може и да има друго решение или някаква лодка. И имаше – с питане до Цариград се стига, даже от гъза на цивилизацията. Просто трябваше да взема лодка до остров Блъф, на около 20 мин от Блуфилдс, да изчакам там до 3 през нощта и от там има лодка, отиваща за Царевичните острови. Просто като Боб (‘извинявай Боб, ама си прооооост!!!). Докато чаках за лодката за Блъф, се поразходих из Гъза на Цивилизацията, официално го кръщавам така, да ме прощава Колумб. Локви, кал, в 8 сутринта можеш да си купиш акумулатор или стерео-уредба, но не и закуска. Едва намерих едно място, в което сервираха пържена риба (от вчера) и пържено пиле (пак от тогава). Хора, писна ми от пържена храна!!! На моменти сънувам едно голямо кюфте, акомпанирано от две скромни кебапченца … НА СКАРА!!! Печете, варете, стига сте пържили!!! Ей това и е проблема на Центрамериката – няма вкусна манджа. Не може да се сравнява с Мексико, ама хич. Такос, царевични тортиaс – такова нещо няма или пък ако има е в пъти по-скъпо. Е, като съм ял такос за 50 стотинки, как да си купя едно за 2 лева ? При положение, че да се наям ми трябват поне 4-5.

Както и да е, примолих се за прости яйца, които отидоха да купят от магазина, за да ми ги приготвят. 2 яйца, и ориз с боб, местният специалитет. Плюс кафе. Равно на 52 кордобас, т.е. 2 долара и малко.А бе ей, едно яйце, дето ей сега го купихте, струва в магазина 5 кордобас … ама моя е вината, че съм бял, нали?! Това е проблема тук – всеки те взема за гринго, гринговците имат много пари, всеки ден теглят по хиляда долара от кредитните си карти. Това е местният мит. И ги има подобни, казва им се туристи. Двете мацки, с които се разхождах до Масая, двете швейцарки, бяха такива – АУУУУУ, кви сандалки!!!! И САМО 20 долара!!! Лелееее, това колко струва в швейцaрияяяя !!! И кожени ранички !!!! АУУУУУ !!!! Ох, лошичко ми стана… цената извън този Пазар, там, където занаятчиите работеха, беше 3 пъти по-ниска. И въпроса не е в скъперничеството, не че трябва да се скъпим и да се пазарим (или както му се казва в България – да се циганим) за цената всеки път. Но пък, помислете – като плащате 3-4 пъти по-висока цена, занаятчиите предпочитат да продават САМО на туристи. Таксиджиите качват САМО туристи. В ресторантите се хранят САМО туристи. Хайде сега, бъдете интелигентни и се поставете на мястото на местните – ако едва изкарваш по 3-5 долара на ден, ще седнеш ли да закусваш за 2 (в моя случай на съвсем проста закуска) до 5 долара (толкова плащат туристите, нали?!). Едно мото-такси ще ти вземе 2 долара, харесва ли ти да ходиш пеша?! Сандалки за САМО 20???!! Е, ако успееш да спестяваш по долар на ден (едно яйце е 20 цента), сигурно можеш и да си ги купиш за месец. Мислете за това, когато казвате “АУУУУ, колко е евтино тук”. Мултипликатора на Кейнс не работи тук, само качва средната цена, не покачва стандарта на живот. Не помагате – рушите !!!


Ето ме вече на остров Блъф. Настаних се в единственият хотел в града, избиха ми зъб с цената, но пък се чувствах пребит – една нощ в хамака без нормален сън, друга в претъпкан автобус, заспиващ във всяка лодка. Във втората лодка почуствах как бълнувам, заспивам за по 10 секунди, отварям око, после пак заспивам… и даже сънувах. КЕБАПЧЕТА !!! (шегувам се). След освобождаване от лепкавата си миризма под студеният душ, успях да припадна за около 5 часа, гледах пак « Стъпки по пясъка », поспах пак на « LOVE.NET » (Леле, колко далеч съм от реалността на този филм, на светлинни години назад се чувствам). Излязох на разходка из « града » – град няма тук. Едно селце, само малки пътечки, от всяка пета къща звучи музика, децата си играят заедно и се закачат с чужденеца (май съм единственият бял по « улиците » тук. Отидох до плажа и се светнах, че термина « плаж » е измислен май от нас – местните не ходят на плаж. Може би защото са черни… а може би просто “да отида на плаж” е западното понятие за “няма да правя нищо няколко часа, но пък трябва да му дам име на това и да го превърна в дейност”. Започнах прекалено много да съдя западната цивилизация май . Но разберете ме – в този свят тук да мислиш с 25 години напред (поне, в зависимост от кредита ти), да се притесняваш за политиката, за работното си място… просто не съществува. Важното е ДНЕС И УТРЕ, вдругиден зависи от кармата или от Бог. Ако няма пари – излизаш на пазара, продаваш каквото си произвел, каквото си намерил, ловиш риба, превозваш хора… работа има за всички.

Сега си седя на верандата, мъдря мисли, наблюдавам движението на хората. Всички се събират на малки групички, седят по тревата, говорят си.От време на време членовете на групичките се сменят, някои се връщат, все пак на една уличка сме (да се чете “пътека”, широка е около 2 метра). И все пак хората се забавляват, чува се музика, смях… А аз седя като единствен турист на верандата. Май ще изляза да се поразходя. А след няколко часа ще си хвана лодка за другият остров.

PS: Чeстит Рожден Ден , СисЕ 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s