or all the crap in the world at one place

Монте Верде, Коста Рика-1


Ей ме на, вашият драг Смехурко, вече 11 дена в Монте Верде. Горе в планината, в дъждовните гори на Коста Рика. Един от последните резервати, парк с първични дъждовни гори. А бе, имате си уикипедия, няма да се увличaм да обяснявам какво е – гора горе в облаците, на около 1600 метра височина, от тук се вижда залива на Пунтаренас (или залива на Никоя, както ме коригира Кей) и се усеща влиянието на Карибско море. Поседях си една седмица в хостела. Но като начало, дойдох тук, защото преди 3-4 месеца, в Антигуа, срещнах една дама в 50те, писател, с адски жизнен дух, с която поддържах връзка през почти цялото време и която ми казваше всеки път “Ако стигнеш до Коста Рика, трябва да дойдеш в Монте Верде”. Е, дойдох и срещнах Кей. Която ме изуми. Колко е нужно, за да накараш някого да се чувства «у дома » ? Ами … много малко. Нека първо ви разкажа малко за Монте Верде , ама историята, която я няма в Уики. Преди 60 години група американски квакери решава да напусне щатите, да се засели на място, където няма война, няма агресивна политика, където може всичко да се започне отначало. Решават да е Коста Рика, държава под опеката на щатите, която току-що е извоювала демокрация и е решила да НЯМА АРМИЯ. Е, то се знае, ако ги нападнат, батко ще дойде да помогне. Ама тъй като Гринголандия има пръст в политиката на всички държави наоколо, няма нужда от армия, нали ? Та, въпросната група, след голямо пътуване с покъщнина, с коли или със самолети, пристига тук, половин година търси къде да се засели, накрая вижда възможност в горите на Монте Верде. Точно до Санта Елена, селце с около 500 жители, повечето фермери. Път – нема. Вода – още по-малко. Ток????!!!! Мечтиииии (без бира Ариана (ако въпросната марка използва текста ми за рекламна цел, искам литър бира на ден до края на дълготрайният ми живот)). Идват, около 60 човека и създават цивилизация. Купуват земя, правят ферми, разчистват земя за пасища. След няколко години правят ВЕЦ (водно електрическа централа) Прекарват вода от изворите за цялото селище. Решават, че имат нужда от стабилен доход за всички членове на общността и създават фабрика за сирене. Сирене, лесно, а ? Опитайте да направите фабрика с един ВЕЦ генератор, който трябва да захранва цяло селище, имате ток за 3 часа. И без питейна вода през цялото време. Млякото се дои на ръка в 4, запазва се студено в близките рекички. Създават училище, банка, която работи с парите на членове на общността и дава кредити на всички, местни и новодошли. Банката фалира след 3 години. Историята тук започва през 1952-ра, а 19 години по-късно идва един американски биолог, който агитира квакерите да запазят гората жива, да се грижат за живота в нея. А те вече го правят – голяма част от гората е запазена за поколенията, всеки един има дял в нея. Същото е положението в фабриката за сирене, в банката…, всеки един от първите 60 има дял, независимо дали е имал пари в началото или не. Това (за мен) е пример как едно общество може да съгради живот, да направи една промяна към добро съществуване в полза на всички. Та, след отплесването ми … през 1972 се създава Резервата Монте Верде. Квакерите започват да изкупуват горите наоколо, с единствената цел да ги запазят . Улф, чиято история отчасти изслушах, отчасти прочетох, е един от първите заселници тук. Идва 22 годишен, заедно с Лъки, за която току-що се е оженил. Първото им дете се ражда в първата година в Монте Верде. Първото бебе на Монте Верде. Както всички членове на обществото, Улф участва активно във всичко. Когато става дума за създаване на резерват, Улф оставя всичко друго и влага усилията си в това. Заради това в момента той е « Царят на гората » – 30 години активна работа в резервата, един от създателите му , в момента на 82, той все още прави преходи, инспекции, 2-ма от синовете му са активно действащи членове в борда на директорите на резервата… Може да се каже, че Улф е един от малкото, положили началото на опазването на горите в Коста Рика. Аз вървях до Улф. И съм горд с това.

с Кей и Улф

 

 

 

 

 

 

Да се върна към битието на пътешественика сега. През първите 7 дни живях в хостела. Почти не контактувах с туристите, след като Мария си тръгна (натоварен норвежки график, това норвежците като германците на квадрат, като стане дума за плануване на пътуване, за пореден път видях план « как да обиколим Централна и Южна Америка за 3 месеца ») почти не проговорих с гост на хостела, просто нямах какво да си говоря с тях. За сметка на това излизах доста често с Кей, посетих госпъл концерт, изпят от 3 дами (едната от които на 13 години) в местен ресторант. Чувството в този ресторант, всички хора, дошли да изпият една чаша вода или вино, просто за да подкрепят и да се насладят на музиката… това чувство за общност ме накара да поискам да остана. Да си почина малко от пътя, да се почуствам част от нещо, просто да съм на едно място, вместо да сменям през ден легло и гледка. И започнах да си търся работа като доброволец, за пореден път. Което пък се оказа трудна задача – тук в момента има 3 резервата, но ако искаш да работиш за който и да от тях, трябва да си плащаш престоя и храната от джоба. И ако останеш с фамилия, в семейство, което работи с тях, цената за легло (стая) и 3 манджи на ден варира от 15 до 34 долара на ден. Което (последната цена) за мен беше абсурдно – хостела ми е 8 долара на ден (макар и да е мега влажно, за няколко дена една от книгите ми до леглото набъбна до троен размер, само от влагата), за храна плащам към още 8 (хостела има кухня, купувам си продукти и си готвя, въпроса е колко ми се готви и колко човека чакат да ползват същият тиган, общо 3 тигана). Та, ей ги 16 долара, защо да работя и да плащам 34????!!! Единствената възможност за работа, в която ми осигуряват легло и храна е в Градината на пеперудите, малък парк, в който да развеждам туристи, когато дойдат за обиколка. Което е веднъж до дваж на ден. Добре, ама какво да правя през останалото време? Та реших да се вложа в полза на гората, на обществото и каквото и да следва след него и да работя за единият от резерватите, Santa Elena Reserve. Това е най-малкият и най-новият резерват тук. И имат нужда от уеб сайт. Ами, пред това да чакам да дойде някой турист, че да му обяснявам за пеперуди, по-добре да правя нещо, което мога и поне понякога ми доставя удоволствие.

Анна-Мария,австрийката открила Панама

The Elf Queen, I just got her out of the Talkien story


The Magic Forest




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Междувременно се запознах с доста от квакер-наследниците, посетих
няколко концерта (последният беше ‘Westside story”), бях на една вечеря високо в планината, заедно с група артисти, музиканти, всички живеещи (или дълговременно пребиваващи) тук. Забелязах, че колкото и да е добронамерено, това общество си има своите предразсъдъци, своите спирачки, не всеки добронамерен (визирайки мен) чужденец може да се внедри, не и така лесно, колкото му се иска. Все пак мога да кажа, че макар и да нямам приятели (изключвайки Кей), имам поне 15 нови познати за 11 дена. Вече ходейки дългият път от Санта Елена към Монте Верде (2км) все повече коли бипкват и познати физиономии ми махат отвътре. А, да – започнах и работа в едно училище за чужди езици, пак доброволец, ще уча децата (и група възрастни) на френски, 3 дена в седмицата, за по час. Чувствам се малко тъпо, защото учениците плащат по 6 долара на час, за да бъдат там, а аз предлагам труда си безплатно. Поредната морална дилема – да ги уча или да искам пари ? Училището предлага договор, ама ако остана поне за 3 месеца. Искам ли да остана 3 месеца? Ами не, имам път да пътувам.

утре следва втора част от историята

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s