or all the crap in the world at one place

Ко Чанг

Време е да се отправя към последната спирка за това пътуване – островът Ко Чанг, в източен Тайланд, близо до границата с Камбоджа.

На карта изглежда доста близко до Бангкок, ама не е. Хич даже. Тръгнахме от гестхауза в Чианг Маи към 6 вечерта. Едно пикапче ни натъпка заедно с 6 други туриста и раниците и ни закара до някаква бензиностанция на магистралата, далеч след края на града. По едно време си помислихме, че ще ни карат с него до Бангкок, на 11 часа път. На бензиностанцията се събраха още 4 такива пикапа и зачакахме. За да видим, как един трошлив автобус паркира, помолих се да не е този поне… този път не проработи. Някаква голяма трошка. Нито слийпър, нито тоалетната му работеше. Доста по-зле от общественият междуградски транспорт. Явно на някой чичак частният бизнес, на наш гръб. Стопроцентово най-лошият автобус, в който съм се качвал тук. Съвет – ако пътувате тук и ви мързи да ходите до автогарата, т.е. ако сте просто туристи, не резервирайте транспорт в хотели и хостели, нито в големите турагенции. Купете си билет от офисите на транспортните агенции за туристи. Ще ги разпознаете лесно – на витрините имат снимки с автобуси и лодки, имена на места и цени. Хотелчетата гледат да имат най-голяма печалба и търсят най-евтиния вариант, за да са на сметка.

За самото пътуване няма какво да се каже – стовариха ни в 5 и 40 сутринта близо до Као Сан роуд, след почти 11-часов преход, само с една спирка за тоалетна и храна. От там, заедно с германката Сандра, с която решихме заедно да пътуваме до Ко Чанг, трябваше да чакаме да ни вземат в 8. За тези два часа успяхме да ударим по една бира (аз де, кой друг да пие бира в 6 сутринта) и да гледаме един мач (пак аз само). В 8 зачакахме да ни вземат, за да ни закарат до следващият автобус. Един много груб чичак ни натовари в микробусче, хвърли ни раниците на първият ред седалки, развика се да си закопчаваме коланите, после натовари още десет като нас, големите куфари ги наблъска между седалките, развика им се и на тях и потеглихме. За да установим, че това ще ни е транспорта за следващото пътуване. С мръсна газ. И рискови изпреварвания. По едно време ми идеше да му викна, че децата ме чакат да ги правя и не ми се мре… ама така или иначе нямаше да ме чуе или разбере. Все пак ни стовари на фериботното пристанище живи и невредими, двадесет минути преди да тръгне ферито. И след половин час преход стигнахме на Ко Чанг.

Ко Чанг е национален парк, съчетава висока планина, обрасла с дъждовни гори и 6-7 плажа, покрай които са израстнали и сегашните малки туристически селца. Голям остров е – 217 кв.км., дълъг е 30 км, има 6000 жители. Около него има други пет островчета с плажове и по един хотел. В края на 80те пътешественици с раници открили острова за света, а местните ги подслонявали и хранели за почти без пари.После туристите започнали да прииждат и селцата са се разрастнали, вече има за всеки вкус по нещо. Може да се спи и за по 2000 бата на вечер, в мега луксозни хотели или бунгала, но може да се спи и за без пари или за почти без пари, примерно за 100 бата (под 5 лева ) на вечер. От феристанището се хваща пикап-маршрутка и започват да се изреждат селцата, от най-скъпо към най-евтиното. Колкото по-далеч, толкова по-евтино. Уайт Сенд бийч е най-скъпо, най-туристическо. Плажът не е зле, дълъг е малко над два километра. Следва Пърл бийч… хубав плаж, ама мъничък. След това следва Клонг Прао, по мое мнение най-хубавият плаж – дълъг и красив. Само ризорти там и си е скъпичко. Ама пък то не пречи да се ходи само на плаж там. Само да внимавате с теченията, опасни са. Следва Кай Бае бийч, където съм отседнал. Тук започва разнообразието – съчетани са много местни магазинчета, местна култура, барове, ресторантчета, омешани са туристическата и местната култура. Може спокойно да се намери стая за 400-500 бата и надолу. Следва Лонли бийч – мястото за бекпекъри, т. наречените пътешественици с раница. Спокойно може да се намери стая за 200, легло за 150 бата или хамак за без пари. Само спрей против комари да имате. Само има един проблем – Лонли бийч няма плаж. Има скалички и камъченца. За това туристите ходят от него на предишният плаж – Сенди бийч. Сигурно е наречен така, за да се се покаже, че точно на този има и песък. Последното село е Банг Бао. Там е и кеят за лодки и може би най-очарователното място за спане. По дължината на кея са наредени много платформи на колони и целият кей е един голям покрит пазар, а по малки мостчета-пътечки зад пазара се намират малки и по-големи хотелчета. Директно на водата, в двуетажни къщи. Има и един доста голям и приятен, с формата на операта в Сидни, а около него има малки сини луксозни бунгалца, с пътечки над водата, гледащи към залива или към фара. Просто приказно, вервайте ми. Цените са малко по-високи : големият хотел и бунгалцата са по 2000 бата на вечер, другите хотелчета са по 1000-1500 бата за стая. Реално не е много – толкова се плаща за хостел в Париж или Амстердам. А да – плаж няма. Трябва да се ходи някъде другаде… за това и селцата са по-удобни.

Какво може да се прави на острова ? Ами… да се ходи на плаж. И на разходка по островите. И на дайвинг, когато не вали.

Освен това може да си наемете скутерче, за 200 бата на ден и да се шматкате от плаж на плаж. Или да отидете до някой от 3те водопада, да се изкъпете в реката … За скутерите да кажа – можете да се пазарите за цената, ако наемете за повече дни, може да искате отстъпка. Особено в нисък сезон. Първо го снимайте цялото скутерче, за да се документира всяка драскотина, всяко огъване. Защото после като нищо ще ви накарат да плащате за ремонт, за който не сте отговорни. Винаги носете каска и карайте много внимателно – има много улични кучета, безобидни са, ама се мотаят по пътя, особено вечер. И хора има доста, и други скутери … тротоари няма, всичко е на пътя, който все пак е достатъчно широк за всички. И има доста възвишения, които след това доста рязко се спускат и завиват доста гадно. Там се спуска с под 20 км/ч. ЗадължЕ. Друг проблем е водата по пътя – завалява изведнъж и става хлъзгаво. И от 50 места изливат вода, мият нещо … все към пътя отива. Та, със скутерчето, умната, честно.

Което не се отнася за мен, явно. Още на първият ден успях да го поднеса със спирачка по мокрото на един баир, как не паднах нямам идея, ама съм благодарен на това, дето ме е запазило. Че освен кожен шлем и къси гащи, друго нямах върху мен (Тук се казва «Ооооу йеееее»). Така щях да се ожуля, че и мама ми да не ме познае. Ама пък е такъв кеф, честна пионерска, да караш гол… за да се разхладиш де.

Разхлаждането е нужно, защото тук си е жегичка. Сега, юни, температурата през деня е около 30-32 градуса, най-висока е през април – 35. Нощем не пада с повече от 8-10 градуса. Дъждовният сезон започва в края на май, но най-много вали през септември. Тогава е и мъртвият месец за местният бизнес. Ако искате да умрете от скука, да спестите пари и нямате нищо против дъжда – уелкъм ин септембър.

Друго развлечение тук е разходка със слонове из планината. Имат си слонове хората, Чанг на тайландски означава «слон», от там и името на острова. После трябва и да ги измиете, част от удоволствието. А пък докато се разхождате със скутера, може да се забавлявате напълно безплатно с маймуните, които висят по дървета, жици и се разхождат по пътя, когато няма кучета да ги гонят. Само си вземете торбичка с фъстъци и няколко банана…

Цените на манджите също варират между различните селца – Пад Тай, любимата ми тайландска храна, варира между 50 бата в Лонли бийч до 120 в Уайт Сенд. Кафето е от 30 до 50. Бирата в магазина е 54, а бар е доста по-скъпо – малката Чанг е 70, голямата е 110. Цигарките – пакета е около 70 бата, ако си свивате – местният тютюн е 209, Дръм и Вирджиния – 395. Пакетче с 4 кремвиршченца („фъсссссс ? фъссссс”) е 42 бата, един нарязан хляб – около 35.

Добихте ли представа за картинката ?

При пристигането нямах идея въобще накъде ще ходя, къде ще спя… щях да импровизирам на място. Ама пък германката беше чела за Кай Бае и първото и предложение беше за там. Разходихме се малко, видяхме няколко различни гестхауза, цените бяха около 350-400, услужливи хора ни насочваха насам-натам, докато един местен не ни настигна със скутера си и каза «Чакайте да ви покажа едно място, ако не го харесате – няма проблеми, никой няма да ви се разсърди». И ни метнаха на скутерите, той и една друга мацка, за да ни закарат в Чийп Трил. Мацката се оказа и собственичката на бар-гестхауза, Нииша, а мястото ме спечели на секундата. Отпред към улицата има голям бар със сцена за жива музика. Мебелите са по двойки – два кожени дивана с маса, два плетени с маса, две сковани пейки с възглавници. Има и билярд, и кътче за четене с малка библиотека. Сервират и храна. А отзад има 3 стаи за гости, всяка с баня и с врата витрина към двора, който е много зелен и спокоен. От другата страна на двора има и две бунгала. Стаите за по 200, бунгалата за по 300. Какво повече му трябва на човек?
Нииша, както после открих, има и друг бизнес, във Бангкок. Занимава се с асистиране на филмови звезди, които снимат в Тайланд. Работила е с Долф Лундгрен, Оливър Стоун, Никълъс Кейдж. Заедно с гаджето си, някакъв италианец музикант, държат гестхауза и работят на смени тук, един тук, другият из страната. Голям сладур е мацката, постоянно в устата и е «Хайде да правим партиииииии». Което е логично, при положение, че продава алкохол и барът трябва да изкарва пари.

Другите гости на Чийп Трил са една музикална банда, които в момента са «на почивка». Принципно се движат из цяла Азия, за да свирят по барове – основно Китай, Виетнам, Тайланд, Камбоджа. Запознах се с тях още първата вечер, накацали по бара и дрънкайки с китари. Лоло е французойка, висока татуирана мацка, вокал и акустична китара. Дан, басист, американец, с една косичка до раменцата. И Чоши, китаец, с расти и големи очила, виртуоз на всякакви китари, по скромното ми мнение е един от най-добрите китаристи, които съм чувал на живо.Предната вечер хвана една джаз мелодия, чу я 3 пъти и започна да я свири с акустична китара.

Още на първата вечер обявиха, че следващата вечер ще е за партииииии, та втората беше за парти и безплатно барбекю. Пак не се събраха много хора де, ама стана купон, Заговорих се с един германец, Маркус. Той, на 44 които хич не му личат, живял тук 5 години, после се прибрал обратно в Германия, отворил там бизнес, който му позволява да пътува до тук поне по 3 пъти в годината и да седи за по месец. Което е просто мечта. Заговорихме се за живота, вселената и всичко останало, получих съвети за щастието, но и открих, че този човек също не е постоянно щастлив. Тоест универсална рецепта няма, не че не си го знам и отпреди де. Бандата свиреше парчета на английски, китайски и френски, последното докара сълзичка на окото ми, като направиха едно любимо френско парче.

На другият ден, след като се преборих с махмурлука, си наех скутерчето и се почна едно обикаляне по плажове и ризортчета, за да видя ВСИЧКО. Все пак нали пиша Пътеводител на Земният Пътешественик, няма как да не знам и да не видя ВСИЧКО.

На кеят на Банг Бао се заговорих с един собственик на хотелче, който се оказа грък. Ударихме мохабет за острова, бизнеса, живота тук и в Европа. Обясни ми, че тук бизнеса не е лесен, заради разликата в сезоните. Само наемът на къщата-хотел струва 45 000 бата, а заедно със сметки и заплати на персонал отива към 100 000. Което трябва да се изкара основно във високият сезон. Трудна работа. Каза, че колкото и да е трудно понякога, не би се върнал да живее в Европа, основно заради стреса там. И го разбирам – даже и във България животът е под напрежение, постоянно шофиране, работен стрес, срещи с други изнервени хора. А тук… тук е един спокоен Рай. Няма напрежение, даже и да няма пари. Всички се усмихват. И, за разлика от другият Тайланд, не се опитват да те измамят, да те изнудят да купиш на всяка цена. Което е много приятно. Можеш да заспиш на плажа и да не те е страх, че ще те оберат. Което и направих, на третия ден легнах с книжка на плажа и заспах, до тъмно. После скутирането беше малко гадничко, ама пък …

Време е и да изкажа специалната си благодарност към Креди Агрикол България. Ако не знаете, те продадоха дейността си във България и блокираха активността по сметките си за един месец. Следва цитат : „Банката не извършва оперативна дейност до 21.07.2014г, като приема само входящи преводи.

Няма да можете да оперирате с картата си до 21.07.2014г. Ако е възможно това да стане по-рано ще излезе съобщение по всички медии.
Не може да се извършват никакви операции със сметките Ви до тази дата.“

Това ми отговориха на 23ти юни, след като АЗ трябваше да ги питам с имейл. Преди това ни вест, ни кост. Прекрасно отношение към лоялните им клиенти. Един вид „В чужбина сте и картата ви на работи? Ами, оправяйте се както можете“. В следствие пари в кеш няма, добре, че имах няколко останали долара да обменя и да имам какво да ям. Благодаря, Креди Агрикол, на това му се казва „българска работа“. А мислех, че като си вложа парите във френска банка, ще имам работа с професионалисти.

Дните тук си приличат. Ту вали, ту пече. Спокойно е и няма належаща нужда да правиш нещо. Вечер пием бирички с бандата, те посвирват малко… тази вечер ще снимаме клип към едното им парче и много искат да ми включат рошавата глава в него. Ще трябва да се правя на клоун, ама това го умея.

Тази сутрин сънувах банички, мазни едни такива. Явно верно е станало време да се прибирам. Нещо ме дърпа към Удомача. Може и да са баничките.

До скоро, мили ми Смехурковци.

ПП. Това ще е последният пътепис за това пътуване. Ще нащракам и една страничка със съвети за пътуване в Тайланд, че май се събраха много, но тя ще е без много –много действие в нея, просто съветчета. За съжаление интернет връзката и лаптопчето ми не позволяват да качвам снимки, опитвах много пъти. Ще ги качвам, като се прибера.

One response

  1. Dix

    В офиса ми забраниха ….FB, Gmail, Youtube…..май тук остана едно от малките места, където мога от време на време да се разсея и прочета някоя историйка ;).

    25/06/2014 в 08:23

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s