or all the crap in the world at one place

Ко Тао и Ко Самуи

Мисля да обединя всичките острови в едно, защото няма кой знае какво за разказване – тук, в Ко Тао, животът е дайвинг, сън, разходка, ядене, сън.И с начале.

Ко Тао е най-малкият от 3-те острова в малкият архипелаг Тао-Пенян-Самуи. Малък, малък, колко да е малък – поне 8 км е дълъг. Състои се от 3 „селца” (в кавички, защото всичко е свързано) :
Мае Хад Бей е главното село, до всичките кейове за акостиране. Върти се яко бизнес там – все пак там идват туристите. Може да се намери нощувка за по 300 бата. Но са основно грозни хостели, вдигнати бетонни сгради на по 3 етажа, в които условията са минимални.

Наляво е Саийри Бей, много турстическо направено място… вървиш си по една алея и от ляво ти е плажа, с много барове, ресторанти, масажи, агенции. А от дясно са някакви малки комплексчета, с басейнчета, бунгалца… и пише „Влизането забранено». Колко негостоприемно, все едно някой ще им отиде да се пече на басейна, като морето е на 10 метра у лево. Цените за спане са малко по-високи. Яденето – също. Но ако сте за малко – препоръчвам. Лошото е, че плажът им е един дълъг и тесен, с много лодки отпред и навсякъде. Не са онези малки плажчета от картичките. Тях можете да ги откриете от другата страна на острова.

Надясно от Мае Хад е Чалок Бан Као бийч. Доста ризорт място. Ризорт до ризорта, с аптека, няколко магазина, 10тина ресторанта, но основното е ризорти – вили, бунгалца. големи сгради. Има от всичко за всеки, и цените са малко по-ниски. Има доста сполучливо направени места и плажчетата са доста по-малки, празни и симпатични. Аз лично бих останал там, ако съм за седмица и повече. Далеч е от пристанището, но ризортите осигуряват транспорт при акостиране и при тръгване. Цените за стая с вентилатор в нисък сезон са 500-800 (моята се оказа 800), а във висок сезон – двойни. За климатик пък умножавате още по две. Т.е максимум за стая с климатик във висок сезон да е 3200 бата… което са 100 долара на вечер. Комфортът си има цена, нали?

Други цени, ей така, за информация :
– бира, голяма Чанг, в магазин е 65 бата. В Бангкок беше 54. В бар цената е 80 до 90 бата.
– голяма бутилка вода – 20 бата. В Бангкок същата е 13 бата.
– ядене в Тай ресторантче, примерно Пад Тай или някакъв ориз с месо – 80-90 бата.
– европейска/ американска храна, примерно бъргър със салата/картофки или някава паста – пригответе си 160-200 бата. Аз се поглезих с един пилешки бъргър плюс страхотна салата, за скромната цена от 180 бата или 8.16 български левчета.

Цените в магазини и ресторанти всъщност са доста близки до цените във България. Който казва, че Тайланд е мноооооого евтино, сигурно работи за европейска заплата. То и у нас е мнооооооого евтино, ако вземаш 1500 евра и нагоре. Дай Боже всекиму.

Всъщност стандарта на живот лесно може да се види навсякъде дотук по цените на две неща – цената на Тай масажа и цената на смути/шейк. Пример : в Чалок Бан цената на Тай масаж за час е 200 бата, в Мае Хад е 250, в Саири – 300. В Бангкок цената беше 150 на час в първият квартал, в който стъпих. Смутито, което във Бангкок е от 30 до 40, варира пак така – Чалок,30, до Саири, 40. Повечето туристи, които са за кратко, стоят в Саири, защото им е малко по-цивилизовано, с тази алея и всичко, от което се нуждаят – до тях. И са близко до пристанището. Тези, които са за по седмица и повече, ходят надясно, в Чалок Бан. Там може да се намери хубава стая с вентилатор за 500 бата или с климатик за 1000. Разликата не е голяма м/у двете, зависи на какво сте чувствителни – аз лично не понасям климатици и предпочитам вентилатор, който леко да движи въздуха. Е, ако над мен е перка на самолет, сигурно няма да ми хареса (както стана в последните 2 вечери във Бангкок).

Друго очудващо нещо е цената на бензина. На бензиностанцията цената на дизела е 35.1 бата, на бензина е 46.5, за литър. Бензин може да се купи и от малките локални магазинчета за по 50 бата бутилката от 750 милилитра. Колкото да си захраниш моторчето. Наемът на ден е около 200-250 бата, за моторче. В Чалок може да се намери и за 150.

Водата на Ко Тао се изпомпва от доста дълбоко, а островът е вулканичен. Т.е. в нея има голямо количество допълнителни примеси, което я прави негодна за пиене. И за това всичките тоалетни чинии доста бързо пожълтяват и им трябва ежедневно чистене. В началото се очудих как може делукс стая да има подобна неизчистена тоалетна, но на рецепцията ми обясниха причината.

Сега за личните ми чувства относно Ко Тао : а ве прекалено ми е туристическо. Нищо различно от всички места за туристи, на които съм бил. Много хора работещи за туристите. Мъчещи се да говорят анлийски. Слугуващи. Вчера един младеж 10 пъти ми се извини, доста раболепно, защото трябвало да затварят ресторанта и да съм си платял сметката. Опитах се да му кажа да не ми се извинява, няма нужда. Не ме и разбра. Пълно е с моржове. Големи английски и американски моржове. Чак се кефя, като видя източноевропейка. Другите са едни … талия няма, тенът е от много бяло към много червено. Чудя се дали имам вече непоносимост към англоговорящите… както и към франсетата откъм маниери. Ще взема да се извъдя един истински български хейтър, накрая. Което уж не искам. Ама какво да видиш в една такава моржоподобна девойка, освен маниерниченето? Видиш ли, гледа отвисоко, щото е … какво? И за младежите важи същото – слиза от същото фери като мен един пуяк на около 21-22, гледа отвисоко… после на лодката за гмуркане същият изглеждаше като напикан, защото го беше малко страх от Голямото Синьо. Ами, батко, или си пич навсякъде, или си пикльо навсякъде – избирай. Просто ми писна от някои нации май.
Започнах и да разбирам, че пак съм се пристрастил към Интернет. „Започнах“, защото не съм го разбрал още напълно. Не знам дали в предният ми трип успях да се откача от тази зависимост, но определено не е на добре като се събудя, първото нещо, което правя, да е да включа компютъра. И друго разбрах – по-рошаво от това винаги може да стане. Ако се върна, сигурно няма да ме пуснат да вляза в офиса с тази голямата коса и брада.

Такаааааа… вече съм на ферито за Ко Самуи. Това фери поне изглежда по-добре – има климатизиран салон за всички пътници, не само за ВИП-овете. В 9’30, на СийТран. Има още едно фери, скоростната лодка на Ломпрая, което тръгва час по-късно и сигурно ще ни изпревари по пътя. Ама е и двойно по-скъпо.

Вече съм на Самуи. Където изненадите не спират.

Лаптопчето пак сбъгяса и пиша за втори път. Пристигнах и вече съм настанен в 12’30. От самото акостиране се започна с изненадите. Първо, нямаше организиран транспорт от пристанището до тази Шале Вила или както местните му казват «Тчаллииии виллаааа». И се почна на порта с едно кандърдисване от такситата да ме качат. После един с едно микробусче, организиран транспорт от СийТран, само за 200 бата щял да ме закара. Пратих го по ангелите и отидох на Информация на порта, поне от там да им звъннат. Търсят те, търсят и все гледат ваучера от Голдън Маунтин агенцията, тази на чичака ники. Половин час не могат да разберат, че не искам да ходя в хотел Голдън Маунтин, ами в Тчалииии. Звънят, никой не вдига… накрая все пак се свързаха с някой, който им каза, че чичака ники не бил уредил транспорт до Тчаллииии, та да се оправям сам. И пак ми предлагат този минибус за 200 бата, аз пак ги пращам по ангелите. Добре, че онзи от Информация се изпусна, че имало островен транспорт, който минавал на 30мин до 1 час. Викам им – ще крача и ще го хвана. Далеч било – ниииищооо, имам вода, ще покрача. След точно 5 мин съжалих, страаааашен пек. Ама камик се цепи. Влизам в едно малко хотелче, да питам там дали няма някаква грешка, а там две Тай лели ми се хилят насреща. Пак се опитаха да се свържат, пак същият отговор. И излизам на пътя, пак жега, аз опъвам една ръка с щръкнал палец … ама никой не спира.
Стопаджиите не са на мода тук. Спря първо един с мото-такси… пак иска 200 бата. И пак отказвам. Пусти инат. След още 10 минути вече приритвах… и спря още един с моторетка. Показвам му къде, питам – 100 бата. Е, крайно време беше Вселената да проработи и за мен. Стига е работила само за избрани. 100 бата е супер цена… даже като видях колко разстояние е, направо е хипер цена. А пък Тчаллииии вила се оказа една сбирщина от бунгалца, които не са лоши … не са 5-звезден стил… даже не са и 4. Покрива на бунгалцето като се напече, вътре е една малка пещ. Има си вентилатор, по-големите сигурно са с климатик, ама моето е едно от мъненките, за по 600 бата. Ама пък е на плажа. Само дето картинката на брошурата лъже – нито едно от бунгалата не гледа морето.. но то все пак е на 20 метра от верандичката ми. Не е супер зле, а?

Плажчето изглежда малко рехавко, 10 метра да е максимум ивицата. Малко по-натам има друго, изглежда по-обещаващо. А за утре и вдругиден мисля да си наема едно скутерче, да ида да видя и други места. Той островът е доста голям, за един ден не може да се обиколи, ако се спира тук и там. Като гледааааам, по-гоуем е от Враца. Къде София е нейде, по ОколомръсТното.

Ден втори на Самуи започна много добре, а завърши с още един урок по търпение – до един момент има Интернет, след това – никакъв. Съседските мрежи са ОК., ама защитени. Тази … май са и дръпнали шалтера просто. Нали нагоре обяснявах как съм пристрастен към Интернет – това е шанса ми да се боря с пристрастението. Ама точно сега ли?!

Хайде, да разкажа деня, пък току-виж се върнал нета… надеждата умира последна.

Гледах сутринта едни онлайн гидове, френски, за това каква може да се прави на Острова. Топ 15, видите ли?! От тях 10 бяха абсолютни глупости, от рода на мини голф, петанк, турнири по тайландски бокс (май му викаха Май Тай, ама трябва да се потвърди). Все пак имаше в списъка един национален парк, архипелаг от малки острови наоколо (много скъпо за мен) и някакви будистки манастири и статуи. Големият Буда се оказа даже от моята страна на острова, на карта поне изглеждаше, че може да се стигне по плажа. Реших го – камерата, 2ри обектив, книжката («Да убиеш присмехулник», в оригинал, супер очарован съм от езика) и бутилка вода. И се започна, ходенето на Добри по мъките. Е, хайде, не са толкова мъки, ама голяма жега. Първо спрях за кафе и книжене, час поне, едва се измъкнах от сянката. По самият плаж има страхотни местенца за «кукуунинг».

Всъщност, да започна с описание на острова. Доста американизиран ми се струва. Още в първите ми минути, като тръгнах да ходя пеша, усетих, че съм единственият крачещ. Само коли и моторетки. Моторетки карат даже и децата. Всъщност, това е целият остров – един път го обикаля в кръг, около него е нареден целият бизнес. Магазини, сервизи, ресторантчета, турагенции, всичко – около този път. И всички шофират. Една постоянна върволица в двете посоки. Сигурно знаете (ако не ето сега ще узнаете), че в Тайланд движението е обратно на нашето, като в Англия. Е, все още се бъркам в коя посока да гледам като пресичам. И скарите за шишчета са около пътя и само около него – на всеки двеста метра вечер се опъват по няколко пластмасови маси и количката за скарата, па се почва едно дружно плющене на мазнотии. Още първата вечер тръгнах да си търся какво да ям. На първата скара ми искат 30 бата за едно пилешко шишче. Викам му «ШШШШШШШШ, Шишо, това е долар за шишче». Всъщност не му го казах, нямаше да има полза. Ама и шишче не си взех. Двеста метра по-надолу една леля ми продаде две наденички на скара за по 15 парчето, че и една шепа люти чушки сложи вътре в пликчето, да си имам да си рупам. Стават, да ви кажа. Пак ми се доплака. Ама те на – експериментатор. Та (пак се отплеснах), от главният път накъм морето тръгват по-малки пътчета, на които са разположени хотелчетата, ризортчетата и прочие хабитасиони. Понякога, на местата където главният път е близо до морето, от него директно се влиза в ризортите. По средата на острова е възвишение, нещо като планинско, като гледам около 600 метра височина се движи средно, максимално на картат е 635м.

Аз съм на Бо Пут бийч, след това е Банграм и те ти и Големият Буда. Поне на карта изглежда лесно. Дааааммм. В тази жега обаче – хич. МазАх се. ПлацикАх се. По едно време, м/у двата плажа, трябваше пак малко да походя по пътя.И пак ме гледат като луд… може би наистина ми има нещо. на първият плаж, който е около поне 3 километра, е и така нареченото «рибарско селище». Рибари там няма, освен такива, дето ловят туристи. Една алея и от двете и страни ресторанти, пъбове, барове… а бе ще кажеш, че тези хора са дошли само да ядат и да пият. Имаше и няколко много китни хотелчета точно на плажа де. Ама за цени не искам да питам. Защото видях цените на ресторантите – няк’во си платО с Тай храна, 1300 бата. Това беше порция за двама, така пишеше. 40 долара. Това е. По 20 на човек. Не е много… за Западна Европа и Щатите. Вечер в хотелче дали е под 50 долара ? Както и да е, може на мен да са ми много различни идеите за скъпо.

На другият плаж видях едно страхотно местене с бунгалца и басейнче на плажа, препоръчвам с две ръце. Голяма красота. И едни хамаци на палмите закачени… чудничко. Питах колко струва – висок сезон 1400, нисък сезон 900, ако е за седмица може и за по 800 на вечер за бунгалце с климатик. А плажа – празен и широк, па и дълъг… и няма жив човек. Само да има с кого да споделиш момента.

До това парченце от Рая си проснах и хавлията да се попека и след малко цъфна един чичак. Казвам ви, абониран съм. Заговорихме се, предлага ми едни големи покривала за легло (или за плаж) със слонове, само за 200 бата. «Нямам чиче, беден съм.» «Колко даваш?» «Беден съм ти казвам.» «Откъде си?» Еййййй, любимият въпрос. Като им кажа, почесват се… и пак опитват. Този се оказа от по-готините, седна до мен и се почна «Имаш ли телефон, ако искаш можем да трампим стока за телефона ти». «Трева пушиш ли, имам» «Имам един страхотен рубин, евтино ще ти го дам». И всичко ми показва. Извади от портфейла си в една хартийка, върху памук, рубина. Показа ми какъв хеш има, от непал хеш, снимка на семейството си… Той бил от Бирма, ама тук живота бил по-хубав. И седим, и си говори, сравняваме цени тук и във България, обяснявам му, че май тук е по-скъпо от България. Да съм трампел фотоапарата за стока даже поиска. По едно време си извади телефона да говори, пък ми го подаде, да се уверяла жена му, че е с клиент, а не на масаж. Голям разговор. И една цигарка му свих. Като я изпуши, уж си тръгна, ама се зачуди накъде да хване… тръгна, па се върна малко назад, седи и чака нещо. не до мен де, на 50тина метра от мен. Викам си «Може да съм параноик, ама на този не му е чиста работата, я по-добре да се измитам». Все пак, пуст плаж, имам портфейл, камера… ни има кой да ми помогне, ако стане нещо, нито накъде да бягам. И си свих парцалките, па лекинко се изнесох покрай негом, помахвайки му. Може наистина да съм станал един притеснен турист, ама по-добре така, отколкото минус портфейл и камера.

И така, крачка по крачка си крача към Големият Буда и кво да видя – пристанището, на което акостирах вчера. След него, някакъв пазар… е няма такава смрад. В Централната Америка ходих по пазари, мирише си и там, ама това тука е безподобно. За тези 50 метра покрай него щях да повърна поне два пъти. На връщане си поех въздух и се опитах да го мина без повече да вдишам… По пътят към будата минах и покрай едно истинско рибарско селище, на самият бряг на морето, в което хората живееха в някакви събиретини, бараки от тенекия, навсякъде опънати рибарски мрежи и боклуци от всякакви типове. Голяма мизерия, чак ме досрамя да вдигна камерата, за да снимам.

Големият Буда се оказа наистина голям, а кацащите самолети минаваха точно над главата му. След това се разходих и до още едно будистко място, Уат Лаем, с едни големи статуи по средата на едно изкуствено езерце.

И с това обиколката за деня свърши. Хванах си «общественият» транспорт, което се оказа просто един пикап с направени пейки отзад, И там се опитваха да спечелят повече пари от мен. Уж беше 50-60, този ми иска 100. Спазарихме се за 80, мързеше ме да се разправям, повече. Тук всеки местен, като те види, че си бял, и иска да те издои. Така едно шишче става от 10 на 30, таксито от 100 на 300… в един момент ти писва да се разправяш с тях. Може би печалбарството и мазната им храна са ми най-негативните впечатления.

Като гледам, че станаха 5 страници, май е по-добре да го публикувам сега… пък последният ден ще го смачкам някъде в следващият пътепис. Вдругиден в 6 сутринта заминавам за Краби, от другата страна на Тайланд.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s