or all the crap in the world at one place

Чехия : Прага

Дългата разходка

Автобуса ме закара до първата спирка на една от 4-те линии на метрото. 4 линии си имат, не като София с почти една линия 🙂 Успях да се снабдя с чешки крони и да скокна в метрото. Ей, то било хубаво вътре – по-широко и просторно от парижкото, по-спойно можеш да дишаш… и това хубаво вътрешно чуство на откриване на ново място, нов град, нова авантюра.

Адреса, към който се бях запътил, беше лесен, сравнително централно място. Хоуста ми е Михаела, която си е автентична чехкиня, но има български дядо (или прадядо). Знаех че ще е на работа до 17h и чак към пет и половина ще си е в тях, което беше супер за мен – беше около пет и вече виждах душ, студена бира и топла храна.  Уговорката беше да звънна, като съм пред входа. Звъня – няма отговор.  Звъня пак – същото. Пиша смс, въртя се наоколо и чакам отговор… като гладно куче, на което му се ходи до тоалетна. 30мин по-късно получих отговор – “ще закъснея доста, ти къде си?”. Аз : « чакам те пред вас, както се разбрахме ». Тя : « Кой е това ? ». шах !!!  с пешката илу без нея даже. шах с смс и както се казваше в едно предаване на чичко Вучков – “Ами сега?!”. Хотел, хостел, интернет зала за да търся друг хоуст по спешност? First things first vse пак – бира, храна, тоалетна. Независимо от реда. Обиколих квартала, намерих си тоалетна в метрото и бира… но няма храна. Няма топли наденички, пържени картофки… просто не правят в тази бирария. Опитвам да звъня пак и пак на въпросната мацка, но телефона и е изключен. Ами… глупаво чуство, но се чуствам излъган. Хайде, явно раницата ми няма да стане по-лека, даже напротив… тръгвам към центъра, за да търся интернет зала или поне МaкДоналдс (там има безплатен нет).

Походих километър-два в посока, обратна на центъра, винаги така ставa като съм много убеден за посоката. После хванах трамвай и ето ме в центъра. В центъра на Прага, ама на мен ми чернее пред очите от глад и съм бесен на света, та някакси даже не го и забелязах тоз център. Набутах се в KFC, като казвам “набутах се” имам предвид “влязох”, но и “прецаках се” – цените на тези гнусномиришещи вериги за бързо дебелеене нямат ралика м/у Paris, София и Прага, винаги излиза мега скъпо и също толкова безвкусно. Но пък си има безплатен нет (и наливен Спрaит който бие на сода с лимонче). Храня се и си проверявам поща, skype и други методи за комуникация. Тъкмо да почна да търся къде да спя и се получава съобщение от Михаела : « Съжалявам, ще съм на работа до 10, ще се обадя като изляза, уговорката ни остава ли ? » .Уффффффф. Облекчение. Има къде да спя.  Сега остава да изчакам да стане 10… по-добре да се разходя. Излизам от KFC да си търся тоалетна пък и да се разхождам – в въпросното заведение тоалетната се плащаше, а аз нямах останали достатъчно крони, по-точно имах само 3 крони в джоба, а тоалетната беше 10. Все пак им оставих 110 крони за скапания сандвич, можеха да ме пуснат безплатно.

Спускам се по някаква улица, пълна с будки за сандвичи, печени наденици (сандвича по 40-50 крони, а не по 110), много туристи, много араби… доста мизерничко. Стигам до метрото и слизам да търся тоалетна. Видях че и тук се плаща, 5 крони, но бабката дремеше и май не ме видя… в крайна сметка нямам 2 крони и ми се ходи до тоалетна – ще ми влезе в положение (надявам се).  Влизам с раницата в кабинката, след няколко секунди започнах да установявам какво е мястото – наркоманско средище. Първо влезе от едната страна един да си удари дозата, после от другата страна. А аз – по средата… се опитвам да не ги безспокоя. И в един момент някои блъска по вратата на кабинката. Бабката !!! Пита дали съм жив или дали не съм се удавил (на чешки, така че само предполагам какво е питала). Най-учтиво и отговарям на чист български, че съм зает с естествените си нужди и нямам нужда от помощ, благодаря за вниманието. На излизане тя ме гледа с поглед на буллдог и си иска 5те крони, само 3 не стигали. Да, ама нямам!!! За малко да стане скандала, но един излизащ младеж реши да ми помогне с 2 крони, черпи си ме половин кенеф така да се каже.

Разходката продължи още малко, защото времето за среща наближи, та почти нищо не видях, а и нищо не ме интересуваше повече от легло и сън или поне да си сложа раницата някъде. Михаела прати смс, че ще ме чака в един бар до тях, имало couchsurfing събиране. Възможно най-бързо стигнах до там, наистина ме чакаше, какво облекчение пак. Запозна ме с другите си гости, в девойки с азиатски произход и американски паспорти. Също така ми намери някой, който да ми обмени 10€, за да имам пари за бира. По 2 евро халбата… страхотна бира, наистина. Може би най-добрата бяла бира, която съм пил някога. И се почнаха едни разговори, говорих с поне 10 различни човека на 10 различни сюжета.  Накрая се заговорих и с Филип, дългокос младеж с едно смешно куче, стопаджия и авантюрист с доста интересно мислене. Поговорихме за автостоп и той предложи на сутринта да ме закара до първата бензиностанция след Прага в посока Пол6а. Късмет, нали?! Разбраха се с Михаела, че няма смисъл да идва да ме търси в тях сутринта, а направо ще ме приюти за нощта. Речено – сторено.

Тръгнахме с него, приятелката му, кученцето, колелото му и някакъв негов приятел с външен вид на вампир (или на готик фен). Филип даже взе раницата ми на гърба си, както си караше колелото. Прекосихме нощна Прага, гонейки последния автобус… е, изпуснахме го.  Значи трябваше да походим още няколко километра, за да хванем нощния автобус до Студентския град. Сега осъзнах, че май новите ми приятели са студент… но пък и студентите са хора,нали?! Студентския град е на хълм над Прага с гледка към целия град. Нощна Прага е много хубаво място, особено след няколко бири 🙂

Общежитието беше старо соц общежитие, с дървени врати, малки стаи, общи бани и тоалетни на етажа. И много будни студент, на които им се пушеше, пиеше и хич не им се спеше.  Деца, ама на мен ми се спи!! Да, ама никoй не ме чува – наляха ми едно сладко бяло вино и започнахме едни дълги разговори до 4 сутринта, когато все пак успяхме да легнем, защото трябваше да се става в 7 най-късно.

За презентацията е нужен JavaScript.

На сутринта едва станах с един невероятен главоцеп, отидохме с Филип за колата, спускайки се по този хълм, който се оказа един страхотен парк,  и ето ме на магистралата, първата бензиностанция, пиейки кафе и реанимирайки в заведението за бързо хранене.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s