or all the crap in the world at one place

Бъфало,Ню Йорк, ден 37-ми

Преди няколко месеца бях посрещнал в Париж двойка американци,с които станахме доста бързо приятели и те много искаха да им върна някой ден визитата. Ами, ето го шанса. Те живеят в East Аурора, малко селско градче близо до Buffalo, втория по големина град в щата New York, който е само на 20-тина мили от Ниагарския водопад (американците го произнасят Наягра Фолз). Какво по-хубаво от това да комбинирам посещението на приятели, възможността да видя как се живее в селска Америка и да видя Ниагарския водопад?
И ето ме вече на път, свърши се с мързелуването в New York. С Лили хванахме автобуса в 5 И 30 сутринта, поспахме 8h в него и ето ни в Buffalo, където ни чакаше вече Стив. Закара ни в тях, на село, хвърлихме багажа, изчакахме приятелката му Ана да се прибере от работа след час-два (играхме фризби, някои от нас за пръв път, но пък се справихме доста добре като начинаещи) и след това тръгнахме на обиколка из градчето. Малка главна улица с доста магазини, от бутици за зехтин до магазини с всякакви джунджурии в тях, доста църкви, всяка за различно течение на християнството (поне 8 различни, честна дума), кметството, което прилича на замък… едно спокойствие, тишина, минават коли, но пак е тихо и леко замряло. Място, на което като остарея сигурно много ще се наслаждавам, за момента не знам дали не би ми било скучничко. След това минахме през къщата на сестрата на Ана, колкото да се запознаем … нищо особено, освен задният им двор – огромна поляна, леко занемарена, но наистина огромна, след нея – гора. Тяхната гора, поне до някъде. И сърни, които се разхождаха на 15 тина- 20 метра от нас, въобще без да се притесняват. Страхотно просто. След вечеря с родителите на Стив (страхотна вечеря – нещо като тестено руло, пълно с месо,подправки и сос, няколко вида от това) отидохме да батираме, с бейзболна бухалка да опитваме да ударим изстреляната насреща топка. Сложна работа, честна дума. След това, типично по американски – на Milk shake bar. Една барака с 80 вида млечен шейк. Труден избор, повярвайте.
Стаята, която ни дадоха, беше повече от кралския апартамент на Шератон. Огромно легло, телевизор, 2 компютъра (аз си нося и моя нетбук), душ, тоалетна. Какво повече му трябва на човек. Самата къща беше от типичните американски къщички – дървена (или талашитена) конструкция, облицована с бяла ПВЦ пластмаса, 3 спални, средно голям хол, трапезария, гараж за 2 коли и миниатюрна веранда на главния вход. Зад гаража – надуваем голям басейн (може и да не е бил надуваем, но беше поне извън земята). Да се копаел басейн било много скъпо, защото се плащало такса / данък на щата. Въобще тука щата си взема своето навсякъде – допълнителна такса/данък върху всичко продавано (в NY е почти 9%, примерно ако обявената цена на нещо е 11 долара, на касата ще дадете 12 – 1 долар е щатска такса), данък (или такса) ежемесечен за колата, за всичко си плащаш … а не получаваш кой знае какво, особено като говорим за пътища – на места дупките са по-големи от тези в София.
Вторият ден почна мързеливо, чак към 12 започнахме да се приготвяме за излизане. Разходката беше в Buffalo, града Кралица на щата, т.е. втория по големина след New York. Едно време е бил добре развит промишлен град, но в последните 15 години (ако не и повече) доста фабрики затворили и града започнал да запада. В момента беше наистина град-призрак. Нещо подтискащо се усещаше през цялото време – леко посивял, леко празен град. Седнахме да пием кафе в едно местно “култово” кафене, наистина беше хубаво, но пък избора на кафе не беше особено голям. След това се запътихме през града към реката, домакина ни беше водач. Минахме покрай кметството, което ни беше обявено от един чичко като “най-голямото кметство в страната”, в което можеше и да има нещо вярно. Имаше и сграда с две статуи на свободата на покрива, все пак по-малки от оригиналната.
На реката имаше изненада за нас – кораби и подводница музей. В сградата музей имаше и малко кратка история на 2-рата световна война, в която “Съюзническите сили са разгромили войските на Отоманската и Българската империи”. Веднъж да чуя за Българска Империя и аз. Корабите бяха наистина участвали във войни, доста история имаше в тях.
Очудващо е колко много държат американците на военната си история – битки, победи, жертви. Набляга се навсякъде на това колко жертви са дали… а наистина са дали много. Войнолюбива нация, какво да ги направиш. Нали това винаги е било начин за излизане от икономическа криза, защо пък да не повоюват малко, да умрат няколко хиляди американски момчета, всичките са герои де, после да се представят като спасител на света. Ето ти две облаги – хем спасяваш света, хем излизаш от кризата. “Какво тук значи някаква си личност”.
Това беше за деня, на вечерта Лили се отправи обратно към NYC, за да се заеме с продължението на живота си.
В последния ден отидохме до Ниагарския водопад. Ей, много вода тече там, да знаете. От падането на водата във въздуха излиза доста пара (или както му се вика на водата във въздуха), влажността наоколо е невероятно висока, всичко подгизва близо до водапада. Над самия водопад се формират естествено облаци, голяма част от които се излива на няколкостотин метра наоколо. Отсреща е канадската страна, с телевизионната кула и прочие, но едва се вижда на моменти от водата във въздуха. Повозихме се на корабче, стигнахме на около 70 метра от самата Подкова, основната част от водопада. Доста вълнички имаше, всички подгизнахме, нищо че бяхме с едни синички дъждобрани. Тръпка си беше да видя пред мен тази стена от вода, корабчето се тресе, двигателя работи на пълна мощност, за да се задържи срещу течението. В момента, в който обърна, трябваше да го задвижат на задна, за да не се понесем бързичко по течението. След корабчето се приближихме и пеша до самия водопад, на около стотина метра, на моменти вятъра изпращаше в лицата ни истински вълни от вода. Трябваше да снимам из под дъждобрана, за да не се повреди камерата от водата. Имаше и една друга атракция, в която минаваш зад водната стена, но тя беше от канадската страна, а аз имам виза само за американската… можеше и да не ми искат виза, за да отида там, но решихме че ще го оставим за следващия път, в които ги посетя. Нали все пак трябва да има още нещо да се види. Та, Ниагарския водопад трябва да се изпита, колкото и да го описвам, пак няма да ми стигне красноречието, за да предам тръпката напълно. По-добре идете и го вижте… а по темата са писали много хора, няма смисъл да се опитвам да напиша нещо повече. Тръпка, вода, шум, мокри хора – това е Ниагара.
След това отидохме на тренировката на Стив, тренировка по футбол, европейски футбол. Имаше две футболни игрища, с изкуствена тревна настилка, в двора на училището. 4 отбора играеха, други 4 чакаха реда си. Отборите бяха смесени, доста мацки играеха наравно с момчетата. Даже една девойка от националния женски отбор, който игра на финала на Световното Женско футболно първенство срещу Япония, беше там. И наистина беше добра, както и някои от другите момичета. Даже се очудих с какъв хъс играят всички, макар и да им липсваше техника и мисъл в играта. Но все пак са аматьорски отбори, събрани доброволно от околните градчета, проcто за удоволствие. Имаха си и по двама съдии на терен, чичковци с познания за това що е то “футбол”, на които плащаха по 100 долара на мач. Мачовете им бяха по един на седмица, и още две тренировки без съдии, бяха си организирали първенство с награден фонд. Доста добре замислено, типично по американски организирано… просто им свалих шапка, като се сетих за българското първенство извън А групата.
Последната ми вечер беше на вечеря със семейството на Ана. И двамата са с италианско потекло, 2ро (или 3-то) поколение американци. И двамата са бивши хипари, на масата се шегуваха как до скоро са имали “черната стая”, без светлина, боядисана в черно, пълна с възглавници, с голяма Гъба на вратата – място за “отпускане”. И двамата бяха много свежи, шегуваха се постоянно, излъчваха някакво спокойствие, задоволеност от живота. Дъщерята, независимо че е доста млада, беше пълноправен член на семейството, с мнение, с право на вот, въобще никакво превъжоство не се показваше от тяхна страна, нямаше го отношението “родител – дете”, нямаше го “Тук аз плащам и аз казвам какво ще става”. Стрaхотна италианска вечеря, 2 вида паста и домашна пица (приготвени от бащата), червено вино (с което успях да си обърна чашата на бялата покривка, а получих само усмивки, успокоения и салфетки), домашно приготвен десерт. Почуствах каква е осбстановката в едно италианско семейство, за момент поисках да съм италианец, това чуство за семейно единство и щастие беше просто завладяващо. Получих съвети за това къде трябва да отида в Америката, какво да видя, говорихме си за живота в щатите, за живота на село, за политиката на Америка и малко за Европа. И двамата бяха доста запознати с европейската история, знаеха доста факти за България и за Източна Европа. Накрая ме изпратиха с прегрътки, напълниха ми една книжна торба с пица и десерт за изпът. Изкрено ме поканиха пак да се върна, да остана при тях малко повече. Истински хора, без никакво лицемерие, желаещи единствено да дават любов .. истински хипита от едно почти забравено поколение. Заради хора като тях искам да се върна назад и да живея в хипи годините.
От вечерята – директно на автогарата. Автобуса беше там, а горката касиерка не успяваше да се оправи с опашката, тичаше да навигира излизането на другите автобуси, занимаваше се с чекирането на багаж… за малко да не успея да се кача. Но успях, с прегрътки и целувки се разделих с Ана и Стив, надявайки се да ги видя пак някой ден.
Следваща спирка – Канзас City, страната на Оз и Дороти.

За презентацията е нужен JavaScript.

Повече снимки на страницата ми в Лицевата Книга. Тук мястото за снимки е ограничено и подбирам само основните снимки. В лицевата книга можете да видите всичко снимано:
Link към Албумчетата в Лицевата Книга

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s