or all the crap in the world at one place

Бокас дел Торо


След прекосяването на моста, който свързва Коста Рика и Панама се заговорих с две бабки американки, които искаха да съберат повече хора за такси към Алмиранте, пристанището за Бокас. И така се озовах в едно такси, после в една лодка с Филип. В Пуерто Виехо се бях запознал с един младеж, мислех го за австралиец, а се оказа германец, пътешественик от по-сигурният тип. И той, като холандеца Майкъл, когото срещнах в Никарагуа, беше прекарал 6 месеца в Канада, за да натрупа бюджет за пътуване, след това тръгнал на път на юг. Без много думи решихме да се движим за малко заедно.

И така стигнахме до острова Колон, главният остров на архипелага Бокас дел Торо. Оказа се, че хостелите тук са по-скъпи от Коста Рика, което ни изуми. Първият от тях поиска 12,5 долара за легло. До сега цените в централна Америка (най-високите, които са ми обявявали, има доста по-високи, просто не съм ходил да питам там):
Мексико : 9 долара
Гватемала : 8 долара (моя хостел в Антигуа)
Никарагуа : 7 долара
Коста Рика : 11 долара (но има много по-евтини възможности)


Следващото място беше едно училище за испански, което даваше свободните си легла, само за 10 долара, както повечето други места, които обиколихме. Все пак се върнахме в училището, привлякоха ни добре обзаведената кухня и повечето мацки. И двете се оказаха не толкова важни. Първият ден го карахме кротко, гледахме мача в един моряшки бар наблизо, после дрямахме няколко часа. Вечерта решихме, че ще ходим на партито, на което всички други отидоха – на съседният остров, с лодко-такси за един долар. Партито – голямо. Алкохола – евтин. Музиката – комерсиална. Издържах два часа, говорих си с хората, накрая реших, че тази музика и средностатистическият типаж на пияни туристи не ми понася, и се натоварих на една лодка. Която пък, вместо до дока близо до хостела ми, ме закара до дока на един друг бар. Местен бар, със салса, меренге, къмбия, регетон… последното не е от любимите ми, но пък първите 3 – много. И взех, че се разтанцувах, пък и няколко бирички си пийнах… И така стана пак 3 часа, което пък директно провали плановете ми за другият ден. Шматкахме се като мухи без глави, спахме в хамаците, гледахме още един мач – типична загуба на деня.

Чак на третия ден се преместихме на Бастиементо – по-малък остров от архипелага, на 15 минути с лодка. Доста малко градче, доста ми заприлича на Блъф айланд в Никарагуа.

Улицата е само една, широка около 3 метра, на места не повече от 2. Жителите живеят доста по-бедно, някои къщи са доста мизерни, но пък е по-малко туристическо, хората са доста по-дружелюбно настроени. Решихме да останем в Ел Хагуар – Ягуарът, както се казва и сoбственика. Голям образ, черен ямайканец, дошъл преди много години тук.



 

 

 

 

 

 

 

 

Хостела беше на водата, което правеше и чара му. А и се оказа само за нас – туристи няма, за по 7,5 долара получихме всеки отделна стая. След като се настанихме, решихме да идем до плажа от другата страна на острова, на около 30 минути катерене през един голям хълм. Страхотен плаж, голям, дълъг поне 2 километра, и празен.

 

 

 

 

 

До един момент бяхме единствените на плажа, после дойдоха някакви мацки сърфистки, после друга компания…

 

 

 

 

 

 

 

В един момент усетих как ми става леко болнаво, момента на идване на грипа. Така, че си тръгнахме. А 30 минути по-късно не можех да гледам. Цялото ми тяло отказа да функционира. Отидох да вечерям в един ресторант, страхотно голяма порция. Мислех, че храната ще ме подкрепи – не познах, за малко да заспя на масата, толкова отпаднал се чувствах. Успях само да помоля да ми пакетират всичко, после да стигна до хостела и да се отдам на една нощ на прекрасна треска, потене, бълнуване. Във всеки рай има и един комар, които ще ти донесе ада с едно ухапване. Сигурен бях, че съм хванал денге, имах абсолютно всички симптоми. За това на другият ден, след като успях да се закрепя на крака, се насочих към Спешното. Където останах един следобед, пет часа, за да се насладя на туткавостта на персонала (както навсякъде другаде, когато ти е най-зле, тогава сестрата има много важен телефонен разговор, да не говорим за интересният сериал в чакалнята), на смразяващите картинки по стените, на един кръвен тест и след това на една литрова система. Последната ме съживи. Препоръчвам горещо на всеки да си пази по няколко вкъщи, няма такова удоволствие – след нея ми идваше да танцувам, пак огладнях, накратко една нова личност. И се оказа, че не е денге.
Все пак прекарах една спокойна нощ, без ексцесии, само с една бира (даже не ми се пиеше, ама… ), а на другия ден събрах катуна и се отправих към главният остров, за едно последно карибско гмуркане, след което обратно към сушата и автобуса, който щеше да ме закара към Панама Сити.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s