or all the crap in the world at one place

Банг-банг-кок

Разкази от жегата. Нещо като Разкази от Криптата. Ама тук е от всепоглъщащата жега. Честно, хора, това не се търпи. Едва се държа да не се катурна от топлинен удар.

Ден 3 в Банг-банг-кок. Къде е дъждовният сезон ? Искам дъжд да ме вали, поне по 3 часа на ден.

Както и да е, днес осъзнах в какъв турист съм се превърнал. Цяла нощ не спах пак от джет лаг, писах, гледах сериали, ядосвах се, че съм му дал на оня чичо от агенцията така да ме метне. Той не ме е метнал с много човека, само 60-70 долара е направил на мой гръб. Просто ми е резервирал някакви места, дето са по 4-5 звезди уж, пък аз не съм такъв тип пътник. Спестил ми е разкарване и пазарене… и все пак си ме беше яд. Ей така, на себе си, на него, на вселената. На сутринта ми беше минало вече, след 4 часа сън, и се завлякох да видя колко струва дайвинга, видях офис на този Буда Вю дайвинг ризорт. И пак, като абсолютен турист, си платих всичко в кеш. Само ги попитах колко струва стаята, която чичо ники ми е запазил и дали наистина е запазена. И излизайки, пак ми идеше да се ритна изотдзадзе. Наистина съм загубил форма – преди 2 години нямаше да съм резервирал нищо, щях да си ида там и на място да се спазаря за цената. И щеше да ми е достра по-евтино. Одъртявам ли, омързелявам ли се… ? Или просто заплатата ми е вдигнала летвата на допустимост ? Ама ако продължавам да харча така, скоро ще трябва да спя на плажа и да ям морски звезди. Бос, ако четеш това – искам повишение на заплатата. Иначе няма да мога да се върна. И не казвай, че и пеш ще се справя – дърт съм вече за такава Дълга разходка.

Сигурно вече ви казах, че половината мъжко население на Бангкок работи като такси. Туктуците са навсякъде, нагли като комари. Вече не си правя и труда да ги поглеждам. Само тръскам уморено глава. Като кон, гонещ муха в голяма жега. Поне опашка да имах, да им шибна един в лицето. Жегата е виновна, иначе съм дружелюбна личност. Пък тези, туктуците, паркират къде ли не, причакват, препречват ти пътя и изкачат пред теб точно, когато си се загледал другаде. Като се уморят да досаждат, лягат на седалката на возилото и спят.

Точно до Као Сан има един съвсем нормален за тук пазар. Претрупан, тесен и миришещ. Миризмите тук са нещо постоянно и все пак изненадващо. И те са като туктуците – причаква те някъде, па вземе да те блъсне по носа. И все изненадващи миризми. Ту някакви подправки, ту парфюм, ту мърша. Или свикваш, или никога. А пък на този пазар тениските са мега яки. Има какви ли не, за скромната цена от 150 бата. Сметнах го – 6.8лв, на тениска. Като си тръгвам, ако все още са ми останали пари, ще вложа в няколко тениски.
Малко се заоблачи, но радостта беше кратка… 3 минути. Ех, защо си пожелавах това в студена София, защо? Много внимавайте какво си пожелавате – връща ви се тъпкано.

Разходката беше ползотворна – видях доста места днес. И доста успях да усетя от мястото. Първо тръгнах към Големият Дворец на Емералдовият Буда. По пътя ме спря един друг чичо, пред националният музей. Стоеше отпред да казва на туристите, че утре ще е отворен музеят, днес и вчера са почивни дни. Ама там си работеше де, в музея, не някой шанаджия. Разказа ми някакви неща за забележителностите. Кое колко струва, кога да се види и прочие. Пример :
– Не вземай туктук с бял номер, само с жълт. Различни лицензи имали и белите били по-скъпи.
– Цената на билета за Големият дворец е 500 бата, но пък билетът важи една седмица и е за 2та двореца
– Билетът за големият храм Ват Арун е 200 бата, до там се стига като прекосиш реката, цената на ферито е 3 бата.
– Транспортът по реката е много удобен и евтин. Има си воден автобус, лодка един вид, и цената е 15 бата, за билетче до където си искаш.

И прочие, ама да не засипвам с подробности сега. Тръгнах надолу, обиколих двореца и по пътя към реката се натъкнах на какво – пак на пазаааар. Тези хора са луди по пазарите. Имат си на всяка зона пазар. Разликата м/у тях е незначителна – на този имаше доста антиквари. Само че, за всеки антиквар си трябва време, да му разгледаш сергийката и прочие. А в тази жега… не знам как ще стане този номер. Кой луд би се спрял, като навън е 35 на сянка??!!

Реката !!! Спасение !!! Как може да съм такъв идиот ?! Цял живот покрай реки съм живял. Как не съм се сетил до сега тук, че там е по-хладно, най-малкото, защото има движение на въздуха.И от лодката разбираш най-ясно каква мешавица е градът. Редуват се небостъргачи, лъскави здания, будистки манастири, и всякакви съборетини покрай реката. На 100 метра от брега се вдига 70 етажна супер сграда на КАТ (КАТърпилар), а точно пред нея, върху самата вода – едни маааалки къщенца, барачки, сглобени от тенекии.И така се редуват, лукс и мизерия, култура и кич, религия и бизнес, Цялото пътуване беше около час, 30 минути във всяка посока. Успях да щракна няколко снимки, да помисля, да се разхладя … на почивка от почивката.

Слязох от лодката някъде в северните квартали, тръгнах да търся едни будистки храмове, имало голяма статуя на Буда. Да кажа и за будистите – тук има поне 30 будистки храма, може и да са повече, само толкова виждам на туристическата ми карта.И будистите са навсякъде, част от цялото са. Преди година ли беше, като имаше бунтове и будистките монаси ги оглавяваха или поне предвождаха ? Тук са доста почитани, никой не ги закача, имат си собствени комплекси около всеки храм и си живеят там, в доста спретнати къщурки (без липи отпред). Даже е много интерсно – като се срещнат нормални момчета от квартала, на по 12-14 години и момчета будисти, чувства се някакво уважение, независимо, че се подхвърлят закачки и се хилят на глупости (Е, представям си го де, на какво могачт да се хилят 12-годишните?). В един от храмовете поседнах да помисля малко. Странно интересно чувство дават тези храмове. Жалко, че се вмъкна едно типично френско семейство, дечурлигата (11-15, 3 на брой) започнаха да снимат с Ай-Ай-фоните си, естесвено със звук ЩРАК-ЩРАК, независимо, че беше гробна тишина. Поне си бяха събули обувките. Интересно, че само с поглед успях да ги изхвърля от обстановката… аз толкова лошо ли гледам ???!!! но все пак навън, след като ги видях след 5 минути, много ми се искаше да ида и да им кажа «Алоооу, вземете малко си контролирайте децата и ги научете на уважение към другите» Типично френско поведение – Всеки е Луи и само чака някой да му подаде заслужените пасти. Следващото изречение малко контрастира с цялата будистка идея на мир, размисъл и спокойствие, но все пак : Ей, Луйчо, идвам с гилотината.

Започнах да се чувствам странно успокоен, И медитацията помогна, и франсетата… Един монах поливаше храстите и поисках да ми полее ръцете (и да си намокря сгорещената рошава глава). Той ми изми и краката. Не вярвам в случайните неща.

И ми светна, Просто ми стана едно хубаво по улицата. Все едно стана пролет и птичките запяха. И видях приликата с мексиканците, любимата ми нация. Е, имат малко различни черти, но начинът им на живот е същият – на улицата. Всичко им е на улицата, животът им е на показ. Готвят си на улицата, ако някой дойде да поиска, го нахранват, срещу парички все пак. Вратите на сервизи и гаражи са широко отворени, можеш да видиш чичо Тао вътре омазан до ушите в масло. Леля Мин си е опънала краката на два стола и спи, леко излегната, а столовете са на тротоара.Дедо Чун си изкарва моторетката. С неговите 85 години е малко неразумно и всички му го казват, ама как да иде до пазара, по ангелите?! И стринка Джиу си играе с внучето, седнала на входа на магазинчето си за подправки. Отвътре се вижда как зетя Чук и щерката Гек местят някакви чували и от тях излиза на облаци аромат на непознато. И отнякъде някоя баба запържва няколко свински мършички и разваля цялата идилия с размах на Пикасо.

Имат много общо двете националности, жалко, че не съм ви разказвал за мексиканците. Но уличният начин на живот, усмихнатите хора по кварталите, приятно-очуденото им изражение, като видят един бял с камера и тъмни обила на детската им площадка… никакво озлобление, никакви намръщени физиономии. Абсолютно естествено щастливи хора, които въобще не ги интересува, че имало размирици в центъра, че военните са уж навсякъде… И са много услужливи – като питах за посока, картата ми се изстръгваше от ръцете и тръгваше на някъде, към този, който може и да знае къде се намира прословутият Храм. А, да – също като мексиканците, не трябва да се питат за посока… само ще поумуват 5 минути и после ще ти покажат наслуки нанякъде. За щастие има и изключения.

Даже и на чичака с кодово име «ники», онзи от агенцията, по някакъв начин простих. Научил ме е на урок, цената е 70-80 долара… ами някои уроци са скъпи. Ако не го научиш, следващият може да е 700-800 или нагоре. Може пък и деца да храни човека. В крайна сметка тези пари ще са преразпределени някъде, все някой ще вземе по няколко долара… тези хора имат нужда от нас, като цяло, туристи, европейци, онези с парите. Мултипликаторът на Кейнс в действие, а аз съм основата.

Станаха доста излишни излияния, а даже не съм свършил деня. ОК – ядох пак от улична количка, изпих си 3те бирюхи, докато комуикирам със света и пиша поеми, поговорих си с едни новодошли прецакани в моят коптор… това е. Денят свърши.

И заваля. Здраво заваля. Амин.

ПП. Снимките от 3те дена и полета са качени (в момента се качват) във Фейсбук страничката. Неподредени са, необработени, не стават за тук, но поне могат да дадат някаква визуална представа за нещата. Компутърчето ми цикли, горкото, и едва качва снимки, пък камо ли да поиска да ги обработи. Някой ден, за поколенията, може и да дойдат тук. Или пък не – да дойдат сами да си видят.

ППП. Последното пътеписче стигна за 12 часа над 100 прочета. Трогнах се и ви благодаря за интереса. Ваш Стъкмипечков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s