or all the crap in the world at one place

Бангкок – за наивници

Да си кажа, страшно ме удари жегата. Няма такава жега, хора.

Удря те в челото, още на излизане от летището и после те оставя само, когато влезеш в метро или в магазин. И те чака упорито отвън, като досадна клошарка, лепва ти се и смуче от теб, смуче живителни сокове. Жега-вампир.

Отодох първо в един от хостелите, дето си го бях извадил 15 минути преди да тръгна за летището. В много странен квартал – хем много снобски, с резиденции и парк-хотели, хем с някакви мега мизерни пазари от другата страна на булеварда. Където смърдеше повече от всякъде където съм бил. На мърша си смърдеше, ама такава, която и кучетата биха заобиколили. Извинявам се за гнусното описание, ама съм си образен сега… няма да го скрия от вас.

Самият хостел не беше нищо особено, след като се наядох в едно ресторантче до него, легнах да укротя джет лага, че май не бях спал от 36 часа… А как се яде вряло китайско фиде на ленти с клечки, това ще ви разправям някой път. Няма да го описвам, че пак ще се погнусите.

Ето няколко първи впечатления от първата разходка :

Метрото -от спирка до спирка е 16 бата. Като са повече спирки, цената намалява. Следващата спирка е 2 повече, след това още 2. Метрото е много чисто, със стъклена преграда. Охладено е,. Никога не тръгвайте по стълбите. Дълги са. Понякога линиите на метрото са една над друга. И не се знае вие на кое ниво сте. Хората са все така отдалечени, като всяко друго метро.

Екзенстенциалното – Бирата : Сиамсато, 32 бата в 7/11, много странна. Сладка и леко пикантна. Не става, за европейските ми вкусове. Не е газирана даже. По-скоро е като вино. ЛЕО е по-класна. Газирана е. Същият вкус почти, една идея по-малко сладка, ама поне знаеш, че пиеш бира. 54 бата в магазина, малко над долар и половина (32 бата е 1$). И за други бири ще ви кажа .. малко по-късно. В хотели и хостели я дават по 70. Малко над двата долара …

Силом роад, от станция Си Лом до Чонг Нонси е един голям пазар за боклуци, храна, магазини,МакДоналдс, КейЕфСи, ирландски пъбове, от двете страни на шосето. 7/11 има навсякъде. Повече от местните магазини. И тай масажи, както навсякъде другаде, има навсякъде. На всеки 2 крачки. И се продава какво ли не : на едната сергия детски тениски, на другата вибратори. На трета къси панталонки, до нея тениски на мъжаги с натопорчени мускули, даже видях такава, на която двама се целуват. В какъв свободен свят живеем,а? И един интересен надпис, на потник : It doesn’t matter howl you look, it matters howl you see. На картинката – бухал. Интересни са ми не толкова местните, които се опитват да ти продадат всичко, а туристите…особено европейците. Мога да подуша французин навсякъде, където двойка бели, облечени видимо туристически, се прави че разглежда сергия с интерес, независимо че няма да си купи нищо, ама пусто лицемерие, да не обидим човека един вид… И другите сродни по кожа – в първият ден ми идеше да заговоря всеки с моят цвят на кожата. Просто едно такова неимоверно вътрешно желание. Толкова изгубен се чувствах, сред надписи, които не мога да разчета и хора, които не мога да усетя. Размекнал съм се нещо. Но все пак исках да заговоря всеки бледолик… което не направих, пуста култура и възпитание. Но и те не изглеждаха особено приятелски – по същият начин избягваха погледа ми, даже и през очилата темни.

И за сех индустрията да кажа. От едната страна на пътя има големи пресечки. И там бизнеса е само това – сеееекс, лайв шоу, ю ентер то сиииии, но монеее то сиииии… Уан фрииии бииии. Последното е май топ офертата, цяла бира без пари, за да погледаш голи кълчещи се тайландки. И като се залепи за теб няма измъкване…една леля ме преследва поне 100 метра, искайки да ме вкара поне в 3 бара. Ама то и отвън се вижда какво е…инсталирали са пилони точно с/у входа, кълчат се мацките и хич не им дреме, че от улицата се виждат. На други места са ги изкарали отпред, на столчета, повечето облечени като стюардеси…ммммм…както обяснявах,че не ми е до сех точно сега, пак се замислих. И вече не знам дали мога да си удържа на принципа, че секс индустрията не трябва да се подкрепя. Ако можех да направя снимка щяхте да ме разберете….поне мъжете.

Ядох нещо. Не знам какво беше. Не мърдаше. Зверски пикантно. Успях да се изпотя,нищо че вече се потях. Доплака ми се от люто. Някакви морски неща…имаше октопод със сигурност, него го знам как хруска. И друго имаше.. Дават ги в една малка купичка, отдолу ориз. По едно време се усетих, че търся само ориза. И някакво телешко си взех, в найлоново пликче, без ориз. Какво беше месото вътре нямам никаква идея…може и тестиси да са били, на нищо не приличаше, освен че беше полукръгло и жилаво, оттам асоциацията. Хубавата новина е, че стомахът ми държи, няма капризи. Мерси,мамо и тате, че сте ме направили с такъв здрав стомах – хрускам октопод и ушите ми плющят.

ПС. Поправка от следващата сутрин – оттеглям благодарностите. Е, поне за вечерта задържа.

Кошове за боклук няма. И тоалетни няма. Влязох в Старбъкс, подтикван от бирата, и там също нямаше. Имало в магазина отдолу. Ами…една бира изкарана, една купена. И изпита в парка на хотела отсреща. От охраната на парка научих как се казва «благодаря». Което после забравих.

Ден втори – по съвет на един приятел, който вече беше живял тук няколко години, трябваше да се измъкна от този хостел и да ида на Као Сан Роуд. Там, където всички бекпекърс (модна дума, означава «хора с раници») ходели и там цените били много по-конкуренти. И трябвало да си купя билети за пътуването на юг от агенция, защото те имали отстъпки и прочие.

И ето ме – 11 сутринта, главата ме цепи от бирата снощи, ставам, вземам душ, забравям си, в последствие, сапунерката с два сапуна в банята, както и хавлията, закачена на леглото, излизам да я взема (все пак в мъжка спалня съм) и гледам едно девойче с парцал в ръка … Маме, не чети това, молимтисе. Спокойно, не се разигра тайландска секс драма, девойчето целомъдрено се обърна, аз целомокро си взех хавлията… толкоз за сценката. Сигурно за това съм си забравил сапунерката…

Тръгвам си от хостела, целенасочено да се добера до този Као Сан Път без да ползвам таксита, а до там метро няма… един туктук на гарата, последна спирка на метрото, ми иска първо 200 бата, после сваля на 180… после ми предлага мото-такси (младежи със мотор, доста по-евтини), за 120… аз си държа на моето – 100 !!!! Така и не стана с тези 100, ама и аз си тръгнах с чест, питайки къде е Гарата. Пък там се оказа (освен че продават страшно кафе за по долар чашата), че има автобус за 7 ( 7 ??!!!!) бата, който ще ме закара до Као Сан. Номер 53, ако ще ходите. И ако ще ходите с него, моля ви, заредете се с търпение. Казах ли, че Бангкок е обратното на всеки град в Централна Америка? В Централната Америка всеки град е разчертан и съставен от прави и успоредни линии. Е, тук не е така. Мислех, че уцелвам посоката, в която върви автобуса… цели 3 минути. После се загубих. Буквално се загубих – нема Север, нема Юг. Аз си мисля, че сега е момента да тръгне наляво, той упорито завива надясно. Питах лелята, дето продава билети, 3 пъти. Накрая спрях да питам, че видях как ще ме свали още на следващата спирка, била тя Као Сан или Мао Сан. Ама се притесних, аз да си кажа – цели 45 минути ме вози този изгнил кошник. Поне имаше хубави гледки, мисля пак да го взема, с туристическа цел – да снимам от него.

Историята продължава с един съспенс. Слизам аз от автобуса, ходя си по улицата около точно този манастир, дето моят добър приятел Юрги ми беше описал, и видиш ли, един чичо ме заговаряяяяя. Говори нещо на толкова добър английски, че аПцолютно нищо не му се разбира, за това към него идва подкрепа – втори чичо. Който се оказва много приятелски настроенм съветва ме колко не е безопасно това място, как снощи били арестували бма младежи, защото не знаели, че има полицейски час в 1б, как трябвало да ида в Туристически Център, за да ми намерят те нещо безопасно. И как ей сега щял да ми извика един туктук, който да ме закара само за 10 бата до един такъв туристически център. И докато успея да кажа и дума – БАМ, спира той един туктук и аз вече съм вътрееееее…

(чак ме е срам да разкажа останалото, ама като съм седнал да пиша… )

Спира туктука пред Голдън Маунтин Турист Информейшън Сентър. И отвътре един усмихнат чичо ме посреща, настанява ме… има си секретарки, прочие. И почва да ми обяснява кое и как. Колко било несигурно положението, как можел да ми помогне. И колко добре щял да се погрижи за мен. И ми показва едни снимки на ризорти, моята все още омаяна от жега и бира глава се рее… едни бунгала… а бе, с две думи, попаднах си в такава хубава омагьосана история, че свят ми се вие все още. Запази ми чичото две нощувки тук, после трансфер за Ко Сао с включена скоростна лодка и автобус, после нощувки там в един ризорт за 4 дена, после пак трансфер, с друга лодка, до Ко Самуи, 3 нощи там и пак трансфер, с лодка и автобус, до Краби, за още 3 нощи… с един размах го направи, все едно всички са му в джоба и той управлява поне Тайланд. И аз зяпнах, то как да не зяпнеш. И като каза цената, се попазарихме, от 560 долара свали на 460,после на 450, това беше последната цена. И си помислих, че съм уцелил сделката. Не на Века, ами на Хилядолетието. След това ми казва «не се притеснявай, за всичко съм се погрижил, ще те карат и водят навсякъде» и ме натовари зад гърба на един чичо с мотор, който да ме закара до първата ми дестинация.

Чичака пък ми скри шапката, след като мина с моторчето през такива места, през които аз и с колело не бих си помислил да мина. Нe колело, ами с тротинетка не бих. Пример – за да избегне минаването през едно натоварено кръстовище, просто мина по канала под него. По самият канал има стара пешеходна алейка, метър и половина широка. По нея има малки сергийки, хора се разхождат… и Чичака. С мотора. С ГАЗ. За 5 минути ме закара.

Някъде по пътя ми изчезнаха и очилата, които бях закачил на тениската си отпред. Колко ли да ме преследва каръка за един ден ?!

Останалата част от деня, накратко, че малко се увлякох в драми – върнах се до този Туристически център пеша, за да си потърся очилата. Естествено не бяха там. Преди това се скарах с един туктук, който беше решил, че ще ме закара където той поиска. Минах покрай един страхотен будистки храм, Златната Планина… препоръчвам.

След много разходка стигнах и до Као Сан Роуд, така нашумелият Път за Туристи. И той се оказа поредната туристическа бутафория – отвсякъде те дърпат да купуваш, купуваш, купуваш…. един успя да ме вкара в ателието си, шивач, да ми предлага да ми ушие костюм, само за 2 000 бата. Сметките ги оставям на вас, 32 бата е един долар. И как щял да ми го прати в България. О’Май Гуднес. Ти верно ли мислиш, че ще ти повервам ?! Един е Симеон СаксКобург-готски, само на него повервАх. Мислех си да му кажа, че ще му платя костюма, като ми дойде в България. Ама не го казах… омеквам, с времето.

И един фалшификатор видях. Ама най-безцеремонно си беше изложил стоката на тротоара – кеф ти журналистическа карта от Франция, международна книжка, карта на ФБР… А беееее, просто си кажи какъв искаш да бъдеш. От 1000 свали на 700.

И скорпиони на клечка имаше. Даже можеш да ги снимаш, срещу 10 бата. И някакви ларви.. всичко се яде на този свят, все от някого или все от нещо.

И много барове има. Ако ви се ходи по барове, да седите и да гледате минаващите, да смучете евтина бира – това е вашето място. Всъщност бирата не е евтина – 60 бата си е на хепи час. После е 90. 3 доларчета, това е. Ама ако сте хамериканци, за вас 3 долара е вери чииииип. Даже на места рекламират, че „тук не искат лични карти».

Има и позитиви : Ледените шейкове са страхотни, правят ги пред вас, с истински плодове и в тази жега са маннннна небесна. И Пад Тай правят, отстрани на менастира, на улични колички. Това е един микс от запържени зеленчуци, малко местен тип спагети, яйце забъркано във всички, подправки и после, ако искаш месо – пиле, скариди или свинско. МММММмммама миа, мммега вкусно. А отстрани една леля на подобна улична количка прави шишчета, малки, фини, тънки, от каквото си поискаш. Стига да не е прекалено дребно, като въшки на карфица. Шегувам се – пилешки, свински шишчета прави страхотни. Препоръчвам с две ръце. Цените ? Пад Тай само с яйце – 40 бата, със скариди или друго – 50 бата, едно шишченце е 20 бата, ама за 3 е 50. Пролетни рулца за по 10, 3 за 25. Отчет даден.

И един съвет – носете си поне 2 литра вода навсякъде. На човек. Аз, дето уж не харча много, предвид габаритите ми, изпих литър вода за 10 минути. Е, след малко ходене де. После после още литър… Ужасна жега е.

Хайде, поздрави от дупката, в която ме забиха тоз чичо и наивитета ми.

Ваш, Наивниковски, Пьотр.

ПП. Нямам търпение да се измъкна от поредният голям град…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s