or all the crap in the world at one place

Бангкок – за добряци

Ще се опитам да вляза в една страничка с последният си ден в Бангкок, че много се разпрострях май и после продължавам с първия ден в Ко Тао.

След като си изпих кафето , заедно с едно страхотно смути от диня и манго, реших да направя една последна разходка из града.. Вече почнах да го опознавам,и малко да ми писва. Тръгнах да ходя към Златната Планина, най-големият будистки храм тук, с една голяма купа над града, и попаднах на какво ? на следващият чичак. И при този чичак не се усъмних, ама почна да и намирисва нещо. Всеки ден – по един чичак.

Този чичак ме заговори, докато снимах едни големи портрети на краля, изредени на показ за продажба. Тук хората до скоро са се изтрепвали да купуват портрети на Краля и кралицата, за да покажат предаността си., Може и да е принцеса, като я гледам е доста млада на портретите, ама може да е просто женска суета. Та, заговори ме чичака, и ми разказа, че днес е последният ден на Тай Експо седмицата, всичко се продавало без ДДС и даже, ако съм си ушиел костюм, щели да ми го пратят без пари вкъщи. Ааааааа. Пак лииии ? Тези хора много искат да имам костюм, май чувстват, че ще ми трябва. Може на сватба да не ходя, ама сигурно ще ме повишават. И ме убеди чичака, че ако взема туктук, той ще ме закара за 10, не – за 5 бата, докъдето си поискам, ако се съглася да отида с него и до един магазин за костюми., Каква им е далаверата на тях ли? Ако закарат турист, им дават печат в талон за безплатно гориво. 4 литра за турист. А ако купииии, охооооо… цял резервоар. Викам си – защо не. Време имам, какво толкова важно да правя нямам – ще видя няколко храма и няколко магазина.
Викна чичака веднага едно туктуче, а то беше едно момченце, не повече от 17-18 годишно. Викам «КАРАЙ, води ме на шопинг».
Заговорихме се по пътя, даже не беше чувал де е България, ама след много настояване от мен за Стоичков и Бербатов, поне за вторият щеше да е чувал, Манчестер Юнайтед все пак, тогава изведнъж уж му просветна. Както и да е, не е длъжен пък да знае, само малко тъжно ми стана. За него де, не за националната ми гордост. Заведе ме в първият магазин за костюми… ама не бях подготвен – някакво друго момче, на 22-23, издокарано с един служебен костюм, ми се прави на интересено – трябва ли ви костюм или просто гледате? Ми, да ти кажа ли честно ? След минута от влизанетго вече бях отвън пак. Мда, ама момчцето вика «за една минута не ни дават печат, трябва поне малко да се задържиш вътре, поне 5-10 мин.». Викам си пак – колко са 10 минути ? Карай към следващият магазин.

И докато младежа караше бясно към следващия магазин. Един истински млад Фетел, ми дойде просветление свише : Аз срещам някакви добри чичаци всеки ден, всеки е добър и услужлив по свой си начин, други добри хора също срещам. И е много приятно да получиш малко помощ. Малко интерес как си, дали имаш нужда от нещо, малко внимание. Даже и когато си мислиш, че не ти е нужна. И, от друга страна, какво ти носи това да го направиш за друг? На мен лично ми донесе усмивка. И едно такова олекване. Ако искате – едно изкуствено, може би, чувство за благородство. И какво коства ? 10 минути? 10 минути, за да покажеш внимание към някого и да го накараш да се чувства поне малко специален днес. А всички сме специални. И всички имаме тази нужда да го знаем. И с тези минутки внимание купувате 2 усмивки – вашата и отсрещната. В нашите така модерни забързани животи, стресирани ежедневия, съвсем забравяме, че има и други хора, освен най-близките ни. А е толкова хубаво чувство, да си дадеш една секунда пауза, за да поемеш въздух, за да спреш да мислиш за ежедневните глупости, за работата, шефа, колата, кредита и да се усмихнеш с някого и на някого. Така де, не ви убеждавам, развивам смисъла на идеята си и от днес имам ново мото в живота – Един ден – Едно добро. Всаеки ден по едно, ако днес пропусна – утре 2. И ще внимавам да не пропускам, защото ако, 29 пропускам, на 30тият ще имам да „давам” на Идеята 300 минути и ще се наложи да копая на някоя баба лозето. И тогава ще стане тежест, а не удоволствие.

И всеки ден пътепис ще ви досаждам с моята дневна добрина. Добро от Добри «Доброто». Кавичките са нарочно. И накрая ще стана верно хижар в Добри дол. Отсега обявявам кастинг за хижарка.

Леле, почти изписах страницата, пък съм разказал едва 30 минути от деня си. Направила ме мама един подробен. Та, втори магазин – по-добро представление. Цели 20 минути вътре. Цената на предложеният костюм – 600 бата или 272 лева. Доста си е. Втора оферта – вратовръзка подарък. Трета оферта – и риза подарък. Последна оферта – 4500 бата (204лв.), ама без ризата. Това вече започна да ми харесва… за малко да си купя. Да, ама продавача почна да се изнервя и да се държи малко обидено, сякаш му губя времето. Което си е истина. Все пак си тръгнах. И от там – в един магазин за бижута, Чин Джулъри. Леле, погледах си пръстенчета, само дето не знам на хижарката какъв камък ще и хареса . Все пак харесах един жълт емералд, няколко незабележими диамантчета и цялото от бяло злато. Към 780лв излезе, само за справка го казвам, любовта няма парично изражение. … … а бе, има, ама … Втори печат взехме от този магазин. После младежът ме откара до Златната Планина все пак. Много впечтляващ храм. Ама повече в храм не искам да влизам, то стана като в Латинска Америка с църквите.

После се поразходихме още малко с Жегата, един чичо туктук ми се примоли да ме покара, поговорихме си за талоните за гориво и ходих пак… този път в туристическа агенция. И те дават печати. И ми светна – оня с туктука преди два дни просто си е търсил кой турист да закара за печат при ники. И е имал мен – шаран махмурлия с джет лаг, какъв по-добър шанс ? А преди това ми светна и друго : Друг чичак ме спря да ме заговори, сочейки ми сандалите. Пита ме колко струват. Викам му «5 долара, това са 150 бата». Опули се. Как можело да е толкова евтино. Всъщност това са едни стари сандали Рънърс, които изрових от един шкаф и се оказаха непокътнати. Само с лепена подметка. Може да са над 5 долара де, ама … Та, чичака и той ме заговори за Тай Експо и видях Големият план – чичаците са рибарите, само «насочват» туристите, туктуците си вземат печати за гориво, магазините извън туристическата зона печелят клиенти. Макар че, колко печелят не знам, ако всички са като мен. Даже в единият магазин, 2рият с костюми, имаше един американец с кутийка биричка, по джапанки. Е, не мисля, че ще си купи костюм. Само не ми е ясно чичаците какво печелят. Може да е безкористно при тях, ама пък нещо не ми се вярва.

Все пак идеята си остава, само с едно подобрение – трябва да е абсолютно безкористно. Без задни мисли, без друга печалба, освен добрата карма. Докато сърбах една биричка пред един вентилатор в един удобен бар, даже набързо направих и ФейсБук група „Един ден – едно добро». Което малко изглежда като вариация на Тайните Приятели на Ицо Христозов, ама знам, че той ще ми прости, щом е за добрата кауза.

Това е, свърши престоят във Бангкок. В 6 следобяд мина да ме вземе един чичак на мотор и ме закара до автобуса. От там – 12 часа возене с автобус и още 3 със скоростна лодка. До Ко Тао, островът за гмурци.

ПП. Ако още някой ме нарече „Май Френд», ще му тупна една баница в носа. Всеки тук го ползва, на ден го чувам по около 150 пъти. И си става сигнал за „искам да ти продам нещо”. Което изменя много смисъла на думата „приятел”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s